Francisco Ferrer Lerín (Barcelona, 1942) es un escritor español ornitólogo, poeta y gran aficionado a la ecología y el póker. Comienza a estudiar medicina por tradición familiar pero termina licenciandose en filología española. A partir de este momento combina sus dos pasiones: la lingüística y la ornitología. En 1968 se asienta en Jaca (Huesca) con una beca del Centro Pirenáico de Biología Experimental para estudiar los buitres y su conservación.
Regresó brevemente en Barcelona (1971-1974) para trabajar en el mundo editorial y traducir a Claudel, Flaubert, Tzara y Montale. Desarrolla su labor docente en la Universidad de Granada (1985-1988), pero decide establecerse de nuevo en Jaca donde trabaja como un científico de prestigio internacional dedicado a las aves de presa. Recoge sus primeras poesías (1964, 1971, 1987) en el libro «Ciudad propia» (2007) y después de treinta años de silencio, publica su novela «Niquel»(2005). Esta novela nace del guión de una película no realizada, escrito años atrás por encargo.
Este autor es el padre de los poetas «novísimos» de finales de los 70 y cuenta con la veneración de los miembros de esta generación literaria. En adelante, publica un libro cada año, prosa, bestiarios, reediciones y consigue el Premio de la Crítica 2010 con «Fámulo». Se introduce en la literatura como un autor mítico y también como un personaje en los libros de Enrique Vila-Matas y de Félix de Asúa. Coopera en revistas científicas, periódicos y prensa regional.
Reseña escrita por Rada Panchovska precediendo al texto «Asuntos públicos» de Francisco Ferrer Lerín publicado en el periódico búlgaro «Literaturen Vestnik» el 10 de junio de 2014.Libros de Francisco Ferrer Lerín en la biblioteca Sergio Pitol de Sofía.
Франсиско Ферер Лерин (Барселона, 1942) е испански писател и орнитолог, поет, преводач, запален по екологията и покера. Започва да учи медицина по семейна традиция, завършва испанска филология с докторат, обединяващ двете му страсти – лингвистиката и орнитологията. В 1968 г. се установява в Хака, арагонската провинция Уеска, като стипендиат на Пиренейския център по експериментална биология, за да изучава лешоядите и подпомага опазването на застрашените видове, често наричан самият той рядка птица.
Връща се за кратко в Берселона (1971-1974) и работи в издателства, превежда Клодел, Флобер, Цара, Монтале, няколко години преподава в Университета на Гранада (1985-1988), но отново усяда в Хака и се посвещава на хищните птици като учен с международен авторитет или главно на литературата напоследък – първите си три стихосбирки е издал с големи прекъсвания (1964, 1971, 1987), събрани в «Собствен град» (2007), след тридесетинагодишно мълчание публикува романа си «Никел» (2005).
Повод за написването му става скорошен нереализиран киносценарий и настойчивостта на младите му литературни почитатели, с връстниците си поддържат взаимно недолюбване, признат все пак за баща на поколението на най-новите поети „новисимос“ от края на 70-те години с отдалечаването си от социалната поезия. Зареждат се по книга на година, проза, поезия, бестиарии, преиздания, Наградата на критиката (2010) за сбирката „Фамуло» (2009), за нея самите автори и издателите им нямат право да кандидатстват. Влиза в литературата освен като митичен автор и като персонаж в книги на Енрике Вила-Матас и Феликс де Асуа. Сътрудничи на научни списания и културни притурки на национални всекидневници и на регионалната преса.
Резюмето е написано от Рада Панчовска, заедно с текста «Обществени дела» на Франциско Ферер Лерин и са публикувани в българския вестник «Литературен вестник» на 10 юни 2014 г.Книги от Франсиско Ферер лерин в библиотеката «Серхио Питол».