Blog del Instituto Cervantes de Sofía

Desde el Instituto Cervantes en Sofía queremos informarte de que la actividad de este blog ha sido suspendida temporalmente. Aunque no escribiremos nuevas entradas, mantendremos publicadas las que hemos compartido contigo a lo largo de todo este tiempo. ¡Gracias por leernos!

Te seguiremos informando de todas nuestras actividades en https://sofia.cervantes.es/ y te invitamos a seguirnos en https://www.facebook.com/InstitutoCervantesSofia para estar al día de todos nuestros servicios.

¡Nos vemos!

От Институт Сервантес в София искаме да ви информираме, че дейността на този блог е временно прекратена. Въпреки че няма да пишем нови публикации, ще запазим публикувани тези, които сме споделили с вас през всичкото това време. Благодарим ви, че ни четете!

Ще продължим да ви информираме за всичките ни дейности на https://sofia.cervantes.es/ и ви каним да ни следвате на https://www.facebook.com/InstitutoCervantesSofia, за да сте в крак с всички наши услуги.

До скоро!

¿Quién no ha tenido nunca en su vida una época rapera? O, por lo menos, ¿quién no ha experimentado ese momento rapero en alguno de los miembros juveniles de su familia? En los últimos años, el rap más callejero se ha visto revitalizado a través de grupos de trap como la PXXR GVNG o Bad Bunny, que combinando su beats con un ritmo reggaetonero, suenan en las discotecas de medio mundo.

La cultura de hip hop ha tenido, en general, mayor tradición e implantación en los países hispanoamericanos que en el viejo continente, tal vez por mayor cercanía geográfica y cultural con Estados Unidos, cuna de todo este movimiento. De hecho, la primera canción considerada rap en español apareció en Venezuela en los años 70. Es más, en España el rap llegó a través de los militares afroamericanos de las bases militares establecidas en la península.

Con unos comienzos más bien tímidos en la segunda mitad de los 80, el rap en España no llego a consolidarse hasta los primeros años del siglo XXI, la edad de oro, con raperos, raperas y grupos como Violadores del Verso, SFDK, Nach o La Mala Rodríguez, con su disco superventas Lujo ibérico. A partir de estos años, los estilos empiezan a diversificarse (rap protesta, dancehall, jazz rap, etc.) y aparecen, entre otros, cantantes que rapean en catalán, euskera o gallego.

En la biblioteca tenemos varios discos, como Malamarismos de La Mala o Mejor que el silencio de Nach, así como algunas publicaciones sobre hip hop. Y por si os animáis a componer algún tema de rap en español, contamos también con un estupendo Diccionario de terminaciones que seguro que os ayuda a encontrar la rima perfecta.

**********

Кой ли не се е увличал по рап музиката в определен период от живота си? Или поне не е наблюдавал рапърските залитания у някои от по-младите членове на семейството си? В последните години уличният рап преживява същински ренесанс в лицето на трап групи като PXXR GVNG или Bad Bunny, чиито парчета, смесица от класически рап бийт и регетон ритъм, звучат в дискотеките по цял свят.

Хип-хоп културата традиционно се радва на по-голяма популярност в страните от Испаноамерика, отколкото на Стария континент, вероятно заради по-голямата географска и културна близост до люлката на този музикален жанр САЩ. Първата песен, считана за рап на испански, се появява във Венецуела през 70-те години. В Испания рапът е пренесен от афроамериканските военнослужещи от военните бази, разположени на полуострова.

Първите опити за испански пробив в рапмузиката от втората половина на 80-те години са по-скоро доста плахи. Рапът в Испания затвърждава позициите си едва в първите години на XXI век, които се превръщат в “златната епоха” на този стил с изпълнители и групи като Violadores del Verso, SFDK, Nach или La Mala Rodríguez и суперуспешен диск Lujo ibérico. Тогава се появяват и първите подразделения на този жанр (протестен рап, dancehall, джаз рап и др.) и освен това на сцената се качват изпълнители, които рапират на каталонски, баски или галисийски.

В нашата библиотека разполагаме с дискове като Malamarismos на La Mala или Mejor que el silencio на Nach, както и с някои публикации на тема хип-хоп. А ако ви хрумне да напишете рап парче на испански, имаме чудесен речник на окончанията в испанския език, който със сигурност ще ви помогне да намерите идеалната рима.

Para terminar con energía os dejamos el vídeo de una de las canciones más famosas de La Mala, «Quién manda» de 2013.

И за да завършим с повече заряд, ви оставяме с видеото на една от най-известните песни на La Mala, «Quién manda» от 2013.

От следващата седмица библиотеката Серхио Питол ще бъде със зимно работно време.
Понеделник: затворено
Вторник и петък: 11:00-19:00
Сряда и четвъртък: 13:30-19:00
Събота: 11:00-14:00

Този понеделник, 30 септември, също ще бъде отворено от 11:00 до 18:00 часа.

**************

Desde la semana que viene, la biblioteca Sergio Pitol abrirá en horario de invierno.
Lunes: cerrado
Martes y viernes: 11:00-19:00
Miércoles y jueves: 13:30-19:00
Sábados: 11:00-14:00

Y este lunes, 30 de septiembre, también abrimos de 11:00 a 18:00.

En el último mes, las calles de varias ciudades del mundo se han llenado de banderas arcoíris para la celebración del Orgullo LGBT el día 28 de junio. El Día del Orgullo se ha convertido a día de hoy en una celebración festiva, pero su historia conmemora un hecho más reivindicativo que marcó el inicio de los movimientos de liberación homosexuales: los disturbios de Stonewall, Nueva York de 1969.

Ya sea de manera más festiva o reivindicativa, es importante seguir luchando por un mundo más justo y diverso, en el que se incluyan las ideas, las experiencias y las visiones de todas las personas. Por eso, desde la biblioteca os recomendamos una serie de materiales que recogen  esta diversidad de voces a través de sus personajes o su temática  y huyendo de los estereotipos. ¡Podéis pasar por la biblioteca para poder disfrutarlos!

En literatura fascina la intensidad de los Sonetos del amor oscuro  de Lorca, lo existencial de Las Nubes de  Luis Cernuda, la naturalidad de Mujer de verso en pecho de Gloria Fuertes o el activismo de Te adoro y otros relatos de Cristina Peri Rossi.

En cine no debemos quedarnos únicamente con Todo sobre mi madre o La ley del Deseo, de Almodóvar. La reciente Carmen y Lola, que proyectamos en junio y que cuenta el romance entre dos chicas gitanas o la argentina Plata Quemada, donde un gran robo sirve para mostrarnos la relación homosexual que se da entre dos ladrones, son también buenos ejemplos que se escapan de representar la homosexualidad en los escenarios más convencionales.

¿Se os ocurren más?

                                                                    **********

През изминалия месец улиците на различни градове в цял свят се изпълниха със знамена с цветовете на дъгата по повод отбелязването на Прайдa на хората от общността ЛГТБ, който се проведе на 28 юни. Денят на гордостта (Прайд) се превърна в истински празник, но исторически той възниква като възпоменание на едно събитие, което бележи началото на движението за права на хомосексуалистите –  Стоунуолските бунтове в Ню Йорк през 1969 г.

Независимо как изберем да отбележим тази дата – като празник или протест – е важно да продължаваме да се борим за един по-справедлив и пъстър свят, в който да са еднакво валидни идеите, преживяванията и нагласите на всички хора. Затова ние от библиотека “Серхио Питол” ви препоръчваме поредица материали, които дават гласност на различните чрез героите и темите си и бягат от стереотипите. Заповядайте при нас, за да се насладите на всички тези произведения!

Литературата ни удивлява с наситеността на Sonetos del amor oscuro на Лорка, с екзистенциалната проникновеност на Las Nubes на Луис Сернуда, естествеността на Mujeres de verso en pecho на Глория Фуентес или непримиримостта на Te adoro y otros relatos на Кристина Пери Роси.

В киното не трябва да се ограничаваме единствено до Todo sobre mi madre и La ley del deseo на Алмодовар. По-новата лента “Кармен и Лола”, която излъчихме през юни и която разказва историята на любовта на две момичета от цигански произход, или аржентинският филм Plata Quemada, в който един обир е фонът, на който проследяваме хомосексуалната връзка на двамата крадци, са прекрасни примери, които отказват да разглеждат хомосексуалността в традиционните и познати рамки. Хрумват ли ви и други такива примери?

Despedimos este orgullo bibliotecario con el hit de 1985 de Alaska y Dinarama, “A quién le importa”.

Разделяме се с тазгодишния прайд с музикалния хит от 1985 г. на Аласка и Динарама “A quién le importa”.

Photo by Tristan Billet on Unsplash

Ida Vitale nació en Montevideo el 2 de noviembre de 1923. Es una poeta, traductora,
ensayista, profesora y crítica literaria uruguaya miembro del movimiento artístico de la
“Generación del 45”, así como representante de la poesía “esencialista”.

 
Acaba de recibir el Premio Cervantes 2018, destacándose por el jurado su lenguaje, uno de los
más reconocidos en español. En la Semana Cervantes, que se celebrará del 22 al 28 de abril en
nuestros institutos con múltiples actividades, destacan en Madrid dos encuentros con su
presencia; el legado en la Caja de las Letras y una mesa redonda en torno a su obra.

 
Otros premios que ha recibido Ida Vítale en su trayectoria son el Premio Octavio Paz (2009), el
Premio Alfonso Reyes (2014), el Premio Reina Sofía (2015), el Premio Internacional de Poesía
Federico García Lorca (2016) o el Premio Max Jacob (2017).

 
La poesía de Ida Vitale es sobria, elegante y con un punto de ironía. En una de las últimas
entrevistas al periódico El País señalaba: “Los poetas de mi juventud eran gente importante
que escribía poesía narrativa, de tono bíblico, casi sacramental, sin ningún humor”. Ella hace lo
contrario. “¿Dice usted que en mis libros hay humor? El humor es esencial para sobrevivir, y no
me refiero a los chistes: a veces el humor se refleja simplemente en una actitud de tolerancia
que debe empezar por uno mismo”.

Ида Витале е родена в Монтевидео на 2 ноември 1923. Тя е уругвайска  поетеса, преводач, есеист, преподавател и литературен критик, член на артистичното движение “Поколение 45”, както и представител на есенсиелизма в поезията.

Наскоро стана носител на наградата “Сервантес” за литература за 2018, като журито изтъква перото й като едно от най-разпознаваемите в испаноезичната литература. В Седмицата на Сервантес, която ще бъде отбелязана от 22 до 28 април в центровете ни в целия свят с множество срещи и мероприятия, в Мадрид се открояват две събития с нейно присъствие – поставяне на нейния завет в капсулата на времето в Литературния трезор на Институт Сервантес и кръгла маса относно творчеството й.

Други отличия, с които е удостоявана Ида Витале през дългия си творчески път, са Награда “Октавио Пас” (2009), Награда “Алфонсо Рейес” (2014), Награда “Кралица София” (2015), Международна награда “Федерико Гарсия Лорка” (2016) или Награда “Макс Якоб” (2017).

Поезията на Ида Витале е сдържана, елегантна и гарнирана с щипка ирония. В едно от последните си интервюта за вестник “Ел Паис” посочва: “Поетите от младостта ми бяха важни личности, които пишеха наративна поезия, с библе

йски тон, почти сакрална, без капка чувство за хумор”. Тя прави точно обратното. “Казвате, че в книгите има чувство за хумор? Хуморът е от съществено значение за оцеляването и нямам предвид вицовете. Понякога хуморът опира просто до акт на толерантност, който трябва за започне от човека”.

Por último, os dejamos tres de sus poemas para que podáis leer un poco de ella:

Накрая предлагаме на вашето внимание три от стихотвoренията й, за да се запознаете с творчеството й:

Invierno

Como las gotas en el vidrio,

como las gotas de la lluvia
en una tarde somnolienta,
exactamente iguales,
superficiales,
 ávidas todas,
breves,
se hieren y se funden,
tan, tan breves
que no podrían dar cabida al miedo,
que el espanto no debiera hacer huella
en nosotros.

Después, ya muertos, rodaremos,
redondos y olvidados.

Penitencia

¿Mirar atrás será pasar

a ser de sal precaria estatua,
un perecer petrificado
preso en sí mismo, parte
del roto encanto de un paisaje

cuya música no logro más oír?

¿Debo matar lo que miré,
el mito que minuciosa
pliego y despliego,
grava para mi paso solo?
¿Ciega borrar lugares,
playas, vientos, el tiempo?

Sobre todas las cosas,
anular horas que se han vuelto inútiles
como lluvia que caesobre el mar implacable,

como mis propios pasos
si no son penitencia.

Gotas

¿Se hieren y se funden?

Acaban de dejar de ser la lluvia.
Traviesas en recreo,
gatitos de un reino transparente,
corren libres por vidrios y barandas,

umbrales de su limbo,

se siguen, se persiguen,
quizá van, de soledad a bodas,
a fundirse y amarse.
Trasueñan otra muerte.