Blog del Instituto Cervantes de Sofía

Hace tan solo unas semanas nos enterábamos de la triste noticia: el escritor mexicano Sergio Pitol, del cual nuestra biblioteca toma nombre, moría en su casa de Xalapa, estado de Veracruz. Una enfermedad que arrastraba durante los últimos años acabó llevándoselo.

Pitol fue un autor prolífico y polifacético. Combinó su labor como escritor de cuentos, novelas y ensayos con la de traductor (principalmente desde el inglés, pero también desde idiomas tan dispares como el ruso, el húngaro, el polaco o el chino) y con la de diplomático.

Huérfano de padre y madre a una temprana edad, Pitol pasó parte de su infancia con su abuela, la cual le inoculó un gran interés por la literatura, especialmente la rusa. La malaria que contrajo durante esa época le obligó a permanecer recluido en casa durante varios años. Fue ahí donde comenzó a devorar todo libro que cayese en sus manos. A los doce años, por ejemplo, ya había leído la colosal Guerra y paz, de Tolstói.

Una vez recuperado, su pasión por viajar y su curiosidad por descubrir el mundo no dejaron de estar presentes a lo largo de toda su vida. Después de graduarse en Derecho y Filosofía por la UNAM, comenzó su carrera diplomática en Europa, en países como Serbia, Polonia, Hungría, Rusia, República Checa, Italia, Francia o España. Su estancia en estas naciones no hizo sino agrandar aún más su pasión por la literatura centroeuropea. El viaje, los recuerdos y las anotaciones autobiográficas son una constante en toda su obra.

En su producción literaria, destacó con volúmenes de cuentos como «No hay tal lugar (1967)»; «Infierno de todos» (1971), «Los climas» (1972); «El tañido de una flauta» (1973) o “Vals de Mefisto” (1989). En 1999 se publicó  «Tríptico del Carnaval», trilogía de novelas compuesta por «El desfile del amor», «Domar a la divina garza » y «La vida conyugal». Estas tres obras representaron un giro total en las ideas recogidas por Pitol en su obra anterior: lo trágico y severo se convierten aquí en júbilo y alegría. La sorpresa y el agrado con que se recibieron estas obras se apoderaron tanto del público como de la crítica, y sirvieron para que Pitol consolidase definitivamente su lenguaje literario. Su última obra publicada, «El tercer personaje» (2013), condensa en forma de ensayo literario las lúcidas ideas e impresiones del autor. En 2005 recibió el Premio Cervantes.

Al año siguiente, Sergio Pitol acudió a Sofía para inaugura nuestra biblioteca. Su nombre quedará para siempre ligado a la ciudad, tanto como su magisterio sobre todos sus lectores. Os invitamos a recordarlo y homenajearlo de la mejor forma posible; leyéndolo. Que la tierra te sea leve, mago de Viena.

**********

Само преди няколко седмици научихме тъжната вест, че мексиканският писател Серхио Питол, чието име носи нашата библиотека, е починал в дома си в Халапа, щата Веракрус. Болестта, която го измъчваше през последите години, го отне.

Питол беше плодовит и многостранен автор. Съвместяваше работата си на писател на разкази, романи и есета, с тази на преводач (основно от английски, но и от разнородни езици като руски, унгарски, полски или китайски) и с длъжността на дипломат.

Останал сирак на ранна възраст, Питол прекарва част от детството си с баба си, която буди у него интереса към литературата, по-специално руската. Маларията, с която се заразява по онова време, го принуждава да прекара вкъщи няколко години. Точно тогава започва жадно да поглъща всяка книга, която попадне в ръцете му. На дванадесет години, например, вече бил прочел колосалния труд на Толстой “Война и мир”.

След като се възстановява от дългото боледуване, у него се заражда страстта към пътешествията и любопитството да открива света, които няма да го напуснат до края на живота му. Когато завършва право и философия в Националния автономен университет на Мексико (UNAM), започва дипломатическата си кариера в Европа и по-конкретно в страни като Сърбия, Полша, Унгария, Русия, Чешката република, Италия, Франция и Испания. Престоят му в тези държави засилва още повече страстта му към централноевропейската литература. Пътешествията, спомените и автобиографичните записки са константа в творчеството му.

Сред творчеството му се открояват няколко тома разкази “Няма такова място” (No hay tal lugar (1967); “Ад за всички” (Infierno de todos (1971), “Климати” (Los climas (1972); “Дрънченето на една флейта” (El tañido de una flauta (1973) или “Мефистофелски валс” “Vals de Mefisto” (1989). През 1999 г. излиза “Карнавален триптих” – трилогия, съставена от три романа: “Дефиле на любовта” (El desfile del amor), “Опитомяване на божествената чапла” (Domar a la divina garza) и “Съпружески живот” (La vida conyugal). Тези три произведения представляват повратен момент в идеите на Питол в предишното му творчество – трагичното и жестокото тук се превръщат в радост и веселие. Изненадата и положителните емоции, с които са посрещнати тези произведения както от публиката, така и от критиката, помагат на Серхио Питол да утвърди окончателно литературния си език. Последната му публикувана книга “Третият персонаж” (El tercer personaje (2013), представя в кондензиран вид и под формата на есе брилянтните и впечатляващи идеи на автора. През 2005 г. е удостоен с наградата “Сервантес”.

На следващата година Серхио Питол посещава София за откриването на нашата библиотека. Името му завинаги ще остане свързано с града, така както и майсторството му ще продължава да предизвиква възхищението у всичките му читатели. Приканваме ви да си спомним за него и да му отдадем почит по най-добрия възможен начин – като прочетем творбите му. Лека ви пръст, вълшебнико от Виена.

Las series gozan, a día de hoy, de una gran popularidad. La omnipresencia de Internet en gran parte de los hogares y el consumo masivo de producciones en streaming han disparado el mercado de las series en los últimos años y la variedad de títulos actual no deja de aumentar. En muchos casos, el “consumo” de series, ya sea en televisión o en internet, supera al de películas, tradicionalmente más asentado. Aunque muchas veces se asocian las series a un género menor, en ocasiones esta no es la realidad, y hoy en día ya contamos con series de culto como Twin Peaks o Los Soprano.

En España, desde que en 1956 nació TVE, la producción y el consumo de series nunca ha parado de crecer. Se han tocado diferentes temáticas: Historias para no dormir, de Narciso Ibáñez Serrador; Suspiros de España, de Francisco Yagüe y Jaime de Armiñán; la recordadísima Verano Azul, de Antonio Mercero. En años más recientes han destacado títulos como Aquí no hay quien viva o Mis adorables vecinos, muy valoradas también por el público búlgaro. Además de estas comedias cotidianas, los géneros más populares hoy en día son el histórico y el policial.

En la biblioteca contamos también con unas cuantas series de producción española:

–Cuéntame. Desde que se estrenó en 2001, no ja dejado de cosechar éxitos. La serie se construye, a través de las vivencias cotidianas de la familia Alcántara, como una crónica histórica de España que se inicia en los últimos años del Franquismo. Todavía se emite, y ya están por el año 86.

–Verano Azul. Emitida por primera vez en 1981, en la serie se narran las aventuras de un grupo de amigos que pasan el verano en un pueblo de la Costa del Sol. Es considerada una producción muy rompedora, pues trataba abiertamente temas innovadores y controvertidos  para la época como el medio ambiente, la especulación inmobiliaria, el derecho a protestar, etc.

–El comisario. Serie policíaca que se emitió durante diez años a partir de 1999. La serie muestra las investigaciones policiales llevadas a cabo por los policías del distrito ficticio de San Fernando, en Madrid. Trataban temas muy actuales en la época como la trata de blancas, el racismo o la corrupción.

–Isabel. Esta producción se mantiene en la línea de la temática histórica, tiene como protagonistas a los Reyes Católicos y los distintos eventos históricos que tuvieron lugar durante su reinado.  La serie contó con una recepción muy favorable por parte del público, manteniéndose con una media de 3 millones de espectadores.

–Amar en tiempos revueltos. Siguiendo el formato clásico de las telenovelas, esta serie ambientada en la Guerra Civil y los primeros años de la dictadura se mantuvo en antena durante siete años con un capítulo diario. Contó con una gran aceptación por el público en su momento e incluso se han escrito libros inspirados en ella.

Tenemos todas estas series (y algunas más ;)). ¿Os animáis a engancharos a alguna de ellas?

**********

Днес сериалите се радват на голяма популярност. Вездесъщият интернет, който вече присъства в повечето домове, и масовото потребление на продукция от стриймимг сайтовете доведе до бум на пазара на сериали през последните години и броят на новите заглавия не спира да расте. Често “потреблението” на сериали, независимо дали се гледат по телевизията или по интернет, надминава посещаемостта на кината, която традиционно е по-устойчива величина. И макар че сериалите обикновено се причисляват към по-лекия жанр, понякога това клише не отговаря на истината и днес познаваме култови сериали като “Туин Пийкс” или “Семейство Сопрано”.

От създаването на Испанската телевизия (TVE) през 1956 г. производството и потреблението на сериали в Испания не е спирало да нараства. Темите са разнообразни, а примерите, които могат да се посочат, са много: “Истории, от които няма да заспите” (Historias para no dormir) на Нарсисо Ибанес Серадор, “Въздишки от Испания” (Suspiros de España ) на Франсиско Ягуе и Хайме де Арминян и, разбира се, незабравимия “Синьо лято” на Антонио Мерсеро. В по-нови времена се открояват заглавия като “Щурите съседи” или “Моите мили съседи”, много обичани и от българската публика. Освен сериалите от комедийно-битовия жанр на голяма популярност се радват и заглавията от историческия и криминалния жанр.

В нашата библиотека разполагаме с няколко сериала, произведени в Испания:

– “Разкажи ми” (Cuéntame). От премиерата си през 2001 г. не спира да жъне успехи. Сериалът проследява ежедневието на семейство Алкантара, като успоредно с това представлява историческа хроника на събитията в Испания от последните години на режима на Франко насам. Сериалът продължава да се излъчва и до днес и действието в последния сезон се развива през 86 година.

– “Синьо лято”. Сериалът е излъчен за пръв път през 1981 г. и разказва за приключенията на група приятели, които прекарват лятната ваканция в едно селце на южното крайбрежие. Счита се за сериал, който разчупва клишета, защото открито засяга нови за времето си и доста противоречиви теми като опазването на околната среда, спекулацията с недвижими имоти, правото на протест и др.

– “Комисарят” (El comisario). Криминален сериал, който излиза на екран през 1999 и се излъчва в продължение на 10 години. Сериалът разказва за разследвания, извършвани от полицаите от измисления район “Сан Фернандо” в Мадрид. Темите са актуални за времето си – търговията с бели робини, расизма и корупцията.

– “Исабел”. “Исабел” е продукция на историческата тематика, в която главни герои са Фернандо Арагонски и Исабел Кастилска, известни като “католическите крале”, и проследява исторически събития, състояли се по време на управлението им. Сериалът е много добре приет от публиката и през цялото време на излъчването си поддържа висока гледаемост от около 3 милиона зрители.

– “Любов в размирни времена” (Amar en tiempos revueltos). Този сериал е заснет в класическия формат на теленовелите. Действие се развива по време на Гражданската война и първите години след установяването на диктатурата на генерал Франко. Задържа се на екран цели седем години, като се излъчва по един епизод дневно. Радва се на много топъл прием от страна на публиката към онзи момент и дори са написани книги, вдъхновени от него.

При нас ще намерите всички тези сериали (и още много други :)). Елате и изберете един от тях!

Las narraciones, testimonios y descripciones de viajes suponen todo un reto para los estudios de literatura. La categoría de “literatura de viajes”, que incluye crónicas, relatos ficticios, guías e incluso poesía, olvida las fronteras de género tradicionales, y sitúa a estas producciones en un lugar mal definido. A pesar de las dificultades para asignar este tipo de obras a un género u otro, lo cierto es que el motivo literario del viaje está presente en la historia de la literatura occidental desde siempre.

La Odisea, de Homero, narración del viaje a Ítaca del héroe Ulises, nos parece un buen ejemplo en este sentido. Aun así, podríamos ir un poco más atrás en el tiempo y comprobar que, ya en el Poema de Gilgamesh, considerada la obra épica más antigua conocida, uno de sus protagonistas se ve obligado a partir hacia los infiernos para recuperar un objeto del héroe. También podríamos mencionar los informes y descripciones de diferentes viajeros, como los del geógrafo latino Estrabón o del navegante Cristóbal Colón. De autor desconocido nos encontramos el medieval Códice Calixtino, una auténtica guía de viajes del siglo del siglo XII que ofrecía información muy útil a todo peregrino que se animase a empezar el Camino de Santiago.

El motivo del viaje, ya sea real o imaginario, alrededor del mundo o al pueblo vecino, se seguirá repitiendo en diferentes obras hasta nuestros días. Muchos autores consideran que el propio acto de narrar una historia posee una estructura similar a la que se da en los viajes: partida, trayecto y destino. Podríamos decir que, al leer o escuchar una narración, nuestra mente viaja acompañando a los protagonistas y que un viaje, una aventura, se construye a través de una narrativa. La literatura de viajes nos invita, por un lado, al desplazamiento y por otro, a dotar al territorio de una historia, a crear un imaginario sobre ella, permitiéndonos habitarla de maneras muy diversas.

En la biblioteca contamos con un extenso catálogo, tanto físico como electrónico, de literatura de viajes y de estudios sobre la misma. Podéis ver aquí algunos de nuestros favoritos:

Разказите, свидетелствата и описанията на пътешествия са истинско предизвикателство за литературните изследвания. Категорията “литература за пътешествия”, която включва хроники, художествени разкази, пътеводители и дори поезия, забравя границите на традиционния жанр и поставя тези произведения на грешното място. Въпреки трудностите, които срещаме, когато се опитваме да причислим този вид творби към един или друг жанр, истината е, че мотивът за пътешествията е присъствал в историята на западната литература от незапомнени времена.

Омировата “Одисея”, която разказва за пътешествието до Итака на героя Одисей, ни се струва хубав пример в тази посока. Но бихме могли да се върнем още по-назад във времето и да видим, че още в “Епоса за Гилгамеш”, считан за най-древната епична творба, известна в наши дни, един от главните герои е принуден да тръгне към ада, за да вземе един предмет на героя. Също така бихме могли да споменем записките и описанията на различни пътешественици, като римския географ Страбон или мореплавателя Христофор Колумб. А от непознат автор до нас достига средновековното произведение Códice Calixtino (Каликстински кодекс) – автентичен пътеводител от XII век, който предлага много полезна информация за всеки поклонник, решил да поеме по Пътя на Сантяго.

Пътуването, било то реално или въображаемо, околосветско или до съседното село, ще продължи да се повтаря като литературен мотив в различни творби до наши дни. Много автори смятат, че самият акт на разказване на една история притежава структура, подобна на структурата на едно пътуване: тръгване, изминат път и крайна точка. Би могло да се каже, че когато четем или слушаме нечий разказ, умът ни пътува заедно с героите и че едно пътуване, едно приключение се конструира чрез повествование. Литературата за пътешествия ни приканва, от една страна, да се придвижим от едно място на друго, а от друга, да обогатим територията с история, да създадем традиции, което ни позволява да я обитаваме по много различни начини.

В нашата библиотека разполагаме с богат каталог, както на хартиен носител, така и дигитален, с литература за пътешествия и изследвания за този жанр. Тук можете да видите някои от нашите любими заглавия.

Hoy os queremos presentar a dos de las revistas que se han incorporado a nuestra biblioteca a lo largo de 2017; Yorokobu y El Salto. Nuestra intención con estos fichajes ha sido acercar al público búlgaro ejemplos del nuevo e insaciable periodismo que viene.

“YOROKOBU” es un término japonés que significa “estar feliz”. Es precisamente ese el objetivo de esta publicación: alegrar el día a sus lectores al tiempo que ofrecer historias interesantes. Su filosofía se basa en la certeza de que “quedan muchas cosas por hacer y todos aprendemos inspirándonos en las hazañas de otros”.

Podréis encontrar Yorokobu en nuestros estantes cada mes con sus temas principales: creatividad, innovación, cultura, pensamiento, tendencias y proyectos positivos. Os animamos a que entréis en su web y descubráis también su apuesta por el diseño gráfico: http://www.yorokobu.es/.EL SALTO es el resultado de la unión de más de 20 medios diferentes interesados en ofrecer una información al margen de las principales empresas de comunicación en España. Se trata, igualmente, de un medio financiado por sus socios, que se organizan en forma de cooperativa empresarial.

Su objetivo ha sido “crear un medio propio, con muchos más recursos y capacidad de incidencia, que contribuya a la transformación social y la creación de otros relatos sobre la realidad desde el periodismo de calidad, el análisis, la investigación y el humor”.

Cada mes, un nuevo número cargado con una visión diferente sobre la realidad en nuestra biblioteca. Para conocerlos mejor, podéis visitar su web: https://elsaltodiario.com.

¡Ven a la biblioteca y que no se te escape el tren de la colorida actualidad!

Днес искаме да ви представим две от списанията, които прибавихме към колекцията на нашата библиотека през 2017 г. – Йорокобу и Ел Салто. Желанието ни бе да осигурим достъп на българската публика до образци на новата и ненаситна за теми журналистика.

“ЙОРОКОБУ” е японска дума, която означава “да бъдеш щастлив”. Точно това е целта на това издание – да направи деня на читателите си по-ведър и радостен и в същото време да им предложи интересни истории. Философията на списанието се основава на твърдението, че “има още много неща, които трябва да се направят и всички се учим, черпейки вдъхновение от подвизите на други”.

Можете да откриете “Йорокобу” на рафтовете ни всеки месец и да се потопите в интересното му съдържание, чиито основни теми са: творчество, иновации, култура, мисъл, тенденции и позитивни проекти. Каним ви да посетите интернет страницата на списанието, за да разгледате и му графичния дизайн: http://www.yorokobu.es/.

ЕЛ САЛТО е резултат от обединението на повече от 20 различни медии, които се стремят да предложат информация, която остава встрани от заглавията на централните медии в Испания. Списанието е финансирано от съдружниците си, които са организирани във фирмен кооператив.

Целта им е да “създадат собствена медия с повече ресурси и способност за влияние, която да допринесе за социалната трансформация и за създаването на други разкази за действителността чрез качествена журналистика, анализ, разследвания и хумор.”

Всеки месец в нашата библиотека можете да намерите нов брой, носител на различна визия за действителността. За да научите повече, можете да посетите уебстраницата на изданието: https://elsaltodiario.com.

Ела в библиотеката и бъди в крак с пъстрата актуалната информация!

En la biblioteca de nuestro Instituto puedes encontrar, a pequeña escala, toda la pluralidad que presenta España. No solamente en cuanto a géneros literarios o creaciones culturales, sino también en cuanto a lenguas.

Y es que contamos con una sección dedicada específicamente a esas otras lenguas cooficiales recogidas por la Constitución española junto al castellano. Así, te ofrecemos una “Colección en catalán”, una “Colección en gallego” y una “Colección en vasco”.

Dentro de cada colección podrás encontrar libros centrados en aspectos lingüísticos, históricos o pura narrativa. Autores que van desde Jacint Verdaguer a Josep Pla, desde Rosalía de Castro a Manuel Rivas, desde el romancero vasco a Bernardo Atxaga.

Para que te animes a leerlos, tenemos también varios métodos de aprendizaje de las tres lenguas. Una forma de abrir nuevas puertas donde a veces pensamos que solamente hay muros.

В библиотеката на нашия Институт можете да намерите разнообразието на Испания в малък мащаб – не само жанрово и културно, но и езиково.

Имаме специализиран раздел за ко-официалните езици, освен кастилския, определени за такива в испанската конституция. Предлагаме „колекция на каталунски език“, „колекция на галисийски език“, както и „колекция на баски език“.

Всяка колекция предлага както художествена, така и специализирана литература с лингвистична или историческа насоченост. При нас ще намерите автори като Хасинт Вердагер и Жозеп Пла, от Росалия де Кастро до Мануел Ривас и Бернардо Ачага.

За Ваше улеснение при четенето предлагаме различни методи за изучаване на тези три езика – начини, който отварят дори онези врати, които понякога изглеждат заключени.