Blog del Instituto Cervantes de Sofía

Hace tan solo unas semanas nos enterábamos de la triste noticia: el escritor mexicano Sergio Pitol, del cual nuestra biblioteca toma nombre, moría en su casa de Xalapa, estado de Veracruz. Una enfermedad que arrastraba durante los últimos años acabó llevándoselo.

Pitol fue un autor prolífico y polifacético. Combinó su labor como escritor de cuentos, novelas y ensayos con la de traductor (principalmente desde el inglés, pero también desde idiomas tan dispares como el ruso, el húngaro, el polaco o el chino) y con la de diplomático.

Huérfano de padre y madre a una temprana edad, Pitol pasó parte de su infancia con su abuela, la cual le inoculó un gran interés por la literatura, especialmente la rusa. La malaria que contrajo durante esa época le obligó a permanecer recluido en casa durante varios años. Fue ahí donde comenzó a devorar todo libro que cayese en sus manos. A los doce años, por ejemplo, ya había leído la colosal Guerra y paz, de Tolstói.

Una vez recuperado, su pasión por viajar y su curiosidad por descubrir el mundo no dejaron de estar presentes a lo largo de toda su vida. Después de graduarse en Derecho y Filosofía por la UNAM, comenzó su carrera diplomática en Europa, en países como Serbia, Polonia, Hungría, Rusia, República Checa, Italia, Francia o España. Su estancia en estas naciones no hizo sino agrandar aún más su pasión por la literatura centroeuropea. El viaje, los recuerdos y las anotaciones autobiográficas son una constante en toda su obra.

En su producción literaria, destacó con volúmenes de cuentos como «No hay tal lugar (1967)»; «Infierno de todos» (1971), «Los climas» (1972); «El tañido de una flauta» (1973) o “Vals de Mefisto” (1989). En 1999 se publicó  «Tríptico del Carnaval», trilogía de novelas compuesta por «El desfile del amor», «Domar a la divina garza » y «La vida conyugal». Estas tres obras representaron un giro total en las ideas recogidas por Pitol en su obra anterior: lo trágico y severo se convierten aquí en júbilo y alegría. La sorpresa y el agrado con que se recibieron estas obras se apoderaron tanto del público como de la crítica, y sirvieron para que Pitol consolidase definitivamente su lenguaje literario. Su última obra publicada, «El tercer personaje» (2013), condensa en forma de ensayo literario las lúcidas ideas e impresiones del autor. En 2005 recibió el Premio Cervantes.

Al año siguiente, Sergio Pitol acudió a Sofía para inaugura nuestra biblioteca. Su nombre quedará para siempre ligado a la ciudad, tanto como su magisterio sobre todos sus lectores. Os invitamos a recordarlo y homenajearlo de la mejor forma posible; leyéndolo. Que la tierra te sea leve, mago de Viena.

**********

Само преди няколко седмици научихме тъжната вест, че мексиканският писател Серхио Питол, чието име носи нашата библиотека, е починал в дома си в Халапа, щата Веракрус. Болестта, която го измъчваше през последите години, го отне.

Питол беше плодовит и многостранен автор. Съвместяваше работата си на писател на разкази, романи и есета, с тази на преводач (основно от английски, но и от разнородни езици като руски, унгарски, полски или китайски) и с длъжността на дипломат.

Останал сирак на ранна възраст, Питол прекарва част от детството си с баба си, която буди у него интереса към литературата, по-специално руската. Маларията, с която се заразява по онова време, го принуждава да прекара вкъщи няколко години. Точно тогава започва жадно да поглъща всяка книга, която попадне в ръцете му. На дванадесет години, например, вече бил прочел колосалния труд на Толстой “Война и мир”.

След като се възстановява от дългото боледуване, у него се заражда страстта към пътешествията и любопитството да открива света, които няма да го напуснат до края на живота му. Когато завършва право и философия в Националния автономен университет на Мексико (UNAM), започва дипломатическата си кариера в Европа и по-конкретно в страни като Сърбия, Полша, Унгария, Русия, Чешката република, Италия, Франция и Испания. Престоят му в тези държави засилва още повече страстта му към централноевропейската литература. Пътешествията, спомените и автобиографичните записки са константа в творчеството му.

Сред творчеството му се открояват няколко тома разкази “Няма такова място” (No hay tal lugar (1967); “Ад за всички” (Infierno de todos (1971), “Климати” (Los climas (1972); “Дрънченето на една флейта” (El tañido de una flauta (1973) или “Мефистофелски валс” “Vals de Mefisto” (1989). През 1999 г. излиза “Карнавален триптих” – трилогия, съставена от три романа: “Дефиле на любовта” (El desfile del amor), “Опитомяване на божествената чапла” (Domar a la divina garza) и “Съпружески живот” (La vida conyugal). Тези три произведения представляват повратен момент в идеите на Питол в предишното му творчество – трагичното и жестокото тук се превръщат в радост и веселие. Изненадата и положителните емоции, с които са посрещнати тези произведения както от публиката, така и от критиката, помагат на Серхио Питол да утвърди окончателно литературния си език. Последната му публикувана книга “Третият персонаж” (El tercer personaje (2013), представя в кондензиран вид и под формата на есе брилянтните и впечатляващи идеи на автора. През 2005 г. е удостоен с наградата “Сервантес”.

На следващата година Серхио Питол посещава София за откриването на нашата библиотека. Името му завинаги ще остане свързано с града, така както и майсторството му ще продължава да предизвиква възхищението у всичките му читатели. Приканваме ви да си спомним за него и да му отдадем почит по най-добрия възможен начин – като прочетем творбите му. Лека ви пръст, вълшебнико от Виена.