Blog del Instituto Cervantes de Sofía

¿Quién no ha tenido nunca en su vida una época rapera? O, por lo menos, ¿quién no ha experimentado ese momento rapero en alguno de los miembros juveniles de su familia? En los últimos años, el rap más callejero se ha visto revitalizado a través de grupos de trap como la PXXR GVNG o Bad Bunny, que combinando su beats con un ritmo reggaetonero, suenan en las discotecas de medio mundo.

La cultura de hip hop ha tenido, en general, mayor tradición e implantación en los países hispanoamericanos que en el viejo continente, tal vez por mayor cercanía geográfica y cultural con Estados Unidos, cuna de todo este movimiento. De hecho, la primera canción considerada rap en español apareció en Venezuela en los años 70. Es más, en España el rap llegó a través de los militares afroamericanos de las bases militares establecidas en la península.

Con unos comienzos más bien tímidos en la segunda mitad de los 80, el rap en España no llego a consolidarse hasta los primeros años del siglo XXI, la edad de oro, con raperos, raperas y grupos como Violadores del Verso, SFDK, Nach o La Mala Rodríguez, con su disco superventas Lujo ibérico. A partir de estos años, los estilos empiezan a diversificarse (rap protesta, dancehall, jazz rap, etc.) y aparecen, entre otros, cantantes que rapean en catalán, euskera o gallego.

En la biblioteca tenemos varios discos, como Malamarismos de La Mala o Mejor que el silencio de Nach, así como algunas publicaciones sobre hip hop. Y por si os animáis a componer algún tema de rap en español, contamos también con un estupendo Diccionario de terminaciones que seguro que os ayuda a encontrar la rima perfecta.

**********

Кой ли не се е увличал по рап музиката в определен период от живота си? Или поне не е наблюдавал рапърските залитания у някои от по-младите членове на семейството си? В последните години уличният рап преживява същински ренесанс в лицето на трап групи като PXXR GVNG или Bad Bunny, чиито парчета, смесица от класически рап бийт и регетон ритъм, звучат в дискотеките по цял свят.

Хип-хоп културата традиционно се радва на по-голяма популярност в страните от Испаноамерика, отколкото на Стария континент, вероятно заради по-голямата географска и културна близост до люлката на този музикален жанр САЩ. Първата песен, считана за рап на испански, се появява във Венецуела през 70-те години. В Испания рапът е пренесен от афроамериканските военнослужещи от военните бази, разположени на полуострова.

Първите опити за испански пробив в рапмузиката от втората половина на 80-те години са по-скоро доста плахи. Рапът в Испания затвърждава позициите си едва в първите години на XXI век, които се превръщат в “златната епоха” на този стил с изпълнители и групи като Violadores del Verso, SFDK, Nach или La Mala Rodríguez и суперуспешен диск Lujo ibérico. Тогава се появяват и първите подразделения на този жанр (протестен рап, dancehall, джаз рап и др.) и освен това на сцената се качват изпълнители, които рапират на каталонски, баски или галисийски.

В нашата библиотека разполагаме с дискове като Malamarismos на La Mala или Mejor que el silencio на Nach, както и с някои публикации на тема хип-хоп. А ако ви хрумне да напишете рап парче на испански, имаме чудесен речник на окончанията в испанския език, който със сигурност ще ви помогне да намерите идеалната рима.

Para terminar con energía os dejamos el vídeo de una de las canciones más famosas de La Mala, «Quién manda» de 2013.

И за да завършим с повече заряд, ви оставяме с видеото на една от най-известните песни на La Mala, «Quién manda» от 2013.

От следващата седмица библиотеката Серхио Питол ще бъде със зимно работно време.
Понеделник: затворено
Вторник и петък: 11:00-19:00
Сряда и четвъртък: 13:30-19:00
Събота: 11:00-14:00

Този понеделник, 30 септември, също ще бъде отворено от 11:00 до 18:00 часа.

**************

Desde la semana que viene, la biblioteca Sergio Pitol abrirá en horario de invierno.
Lunes: cerrado
Martes y viernes: 11:00-19:00
Miércoles y jueves: 13:30-19:00
Sábados: 11:00-14:00

Y este lunes, 30 de septiembre, también abrimos de 11:00 a 18:00.

Los microrrelatos son breves, pero expresan lo suficiente como para dejar al lector emocionado, pensativo o con la sensación de haber leído algo bueno. Por regla general, los microrrelatos contienen de 5 a 250 palabras y es difícil decir mucho en pocos caracteres.

En el texto es necesario ir al  punto clave o climax de la redacción dejando a un lado la descripción de los personajes, lugares o la introducción.  Como el relato es breve, el título debe decir mucho. Por último, también se intenta jugar con los signos de puntación, como los puntos suspensivos, y los silencios.

Para hacer un buen microrrelato es fundamental la técnica. Todos podemos escribir, solo es cuestión de práctica, pero hay que aprender los mecanismos esenciales.

A continuación os presentamos algunos interesantes ejemplos de microrelatos:

**********

Микроразказите са кратки, но достатъчно експресивни, за да оставят читателя развълнуван, замислен или с усещането, че е прочел нещо стойностно. Общото правило е, че микроразказът съдържа от 5 до 250 думи, а е много трудно да кажеш много в толкова малко знаци.

В този тип текстове е необходимо да се достигне до ключовия момент или до кулминацията, без да се описват героите или местата и като се пропусне уводът. Тъй като самият разказ е доста кратък, заглавието трябва да казва много. И не на последно място в този жанр има опит за заигравка с пунктуационните знаци, като с многоточието например, но и с премълчаното.

За да се напише добър микроразказ, техниката е от фундаментално значение. Всички можем да пишем и това е само въпрос на практика, но трябва да научим съществените механизми.

В следващите редове ви представяме някои интересни примери за микроразкази:

Carta del enamorado, de Juan José Millás / Писмо на влюбения, от Хуан Хосе Миляс

Hay novelas que aun sin ser largas no logran comenzar de verdad hasta la página 50 o la 60. A algunas vidas les sucede lo mismo. Por eso no me he matado antes, señor juez.

Calidad y Cantidad , de Alejandro Jodorowsky / Качество и количество, от Алехандро Ходорковски

No se enamoró de ella, sino de su sombra. La iba a visitar al alba, cuando su amada era más larga.

¿Quién sueña a quién? Ana María Shua / Кой кого сънува?, от Ана Мария Шуа

Despiértese, que es tarde, me grita desde la puerta un hombre extraño. Despiértese usted, que buena falta le hace, le contesto yo. Pero el muy obstinado me sigue soñando.

El problema del ciego, Alejandro Jodorowsky / Проблемът на слепия, от Алехандро Ходорковски 

Un ciego, con su bastón blanco, en medio del desierto llora sin poder encontrar su camino porque no hay obstáculos.

Sueño de la mariposa, de Chuang Tzu / Сънята на пеперудата, от Чуанг Цу

Chuang Tzu soñó que era una mariposa. Al despertar ignoraba si era Tzu que había soñado que era una mariposa o si era una mariposa y estaba soñando que era Tzu.

Por último, os dejamos algunos concursos de microrrelatos por si os atrevéis a intentarlo ¡Nunca se sabe cuándo puedes ser un buen escritor! En la red podéis encontrar muchos más:

VIII Concurso de Relato Hiperbreve El Sauzal 2019
https://bit.ly/2T6GHES
Certamen de microrrelatos SignoEditores
https://bit.ly/2TEUWWs
I Certamen internacional de poesía, soneto y microrrelato de policías y ladrones
https://bit.ly/2O50CTz
Premio Promonet Internacional de Narrativa Digital 2019
https://bit.ly/2T5E5Hp
V Certamen de microrrelatos “Javier Tomeo”
https://bit.ly/2u5Oetr

**********

Накрая по-долу сме публикували уеб страниците на няколко конкурса за микроразкази, ако се осмелите да пробвате. Никога не се знае кога ще успееш да се докажеш като добър писател! В интернет можете да намерите още много конкурси:

VIII Конкурс за хиперкратък разказ El Sauzal 2019
https://bit.ly/2T6GHES

Конкурс за микроразкази SignoEditores
https://bit.ly/2TEUWWs
I Международен конкурс за поезия, сонет и микроразказ за полицаи и крадци
https://bit.ly/2O50CTz
Международна награда Promonet за дигитална белетристика 2019
https://bit.ly/2T5E5Hp
V Конкурс за микроразказ “Javier Tomeo”
https://bit.ly/2u5Oetr

Hace tan solo unas semanas nos enterábamos de la triste noticia: el escritor mexicano Sergio Pitol, del cual nuestra biblioteca toma nombre, moría en su casa de Xalapa, estado de Veracruz. Una enfermedad que arrastraba durante los últimos años acabó llevándoselo.

Pitol fue un autor prolífico y polifacético. Combinó su labor como escritor de cuentos, novelas y ensayos con la de traductor (principalmente desde el inglés, pero también desde idiomas tan dispares como el ruso, el húngaro, el polaco o el chino) y con la de diplomático.

Huérfano de padre y madre a una temprana edad, Pitol pasó parte de su infancia con su abuela, la cual le inoculó un gran interés por la literatura, especialmente la rusa. La malaria que contrajo durante esa época le obligó a permanecer recluido en casa durante varios años. Fue ahí donde comenzó a devorar todo libro que cayese en sus manos. A los doce años, por ejemplo, ya había leído la colosal Guerra y paz, de Tolstói.

Una vez recuperado, su pasión por viajar y su curiosidad por descubrir el mundo no dejaron de estar presentes a lo largo de toda su vida. Después de graduarse en Derecho y Filosofía por la UNAM, comenzó su carrera diplomática en Europa, en países como Serbia, Polonia, Hungría, Rusia, República Checa, Italia, Francia o España. Su estancia en estas naciones no hizo sino agrandar aún más su pasión por la literatura centroeuropea. El viaje, los recuerdos y las anotaciones autobiográficas son una constante en toda su obra.

En su producción literaria, destacó con volúmenes de cuentos como «No hay tal lugar (1967)»; «Infierno de todos» (1971), «Los climas» (1972); «El tañido de una flauta» (1973) o “Vals de Mefisto” (1989). En 1999 se publicó  «Tríptico del Carnaval», trilogía de novelas compuesta por «El desfile del amor», «Domar a la divina garza » y «La vida conyugal». Estas tres obras representaron un giro total en las ideas recogidas por Pitol en su obra anterior: lo trágico y severo se convierten aquí en júbilo y alegría. La sorpresa y el agrado con que se recibieron estas obras se apoderaron tanto del público como de la crítica, y sirvieron para que Pitol consolidase definitivamente su lenguaje literario. Su última obra publicada, «El tercer personaje» (2013), condensa en forma de ensayo literario las lúcidas ideas e impresiones del autor. En 2005 recibió el Premio Cervantes.

Al año siguiente, Sergio Pitol acudió a Sofía para inaugura nuestra biblioteca. Su nombre quedará para siempre ligado a la ciudad, tanto como su magisterio sobre todos sus lectores. Os invitamos a recordarlo y homenajearlo de la mejor forma posible; leyéndolo. Que la tierra te sea leve, mago de Viena.

**********

Само преди няколко седмици научихме тъжната вест, че мексиканският писател Серхио Питол, чието име носи нашата библиотека, е починал в дома си в Халапа, щата Веракрус. Болестта, която го измъчваше през последите години, го отне.

Питол беше плодовит и многостранен автор. Съвместяваше работата си на писател на разкази, романи и есета, с тази на преводач (основно от английски, но и от разнородни езици като руски, унгарски, полски или китайски) и с длъжността на дипломат.

Останал сирак на ранна възраст, Питол прекарва част от детството си с баба си, която буди у него интереса към литературата, по-специално руската. Маларията, с която се заразява по онова време, го принуждава да прекара вкъщи няколко години. Точно тогава започва жадно да поглъща всяка книга, която попадне в ръцете му. На дванадесет години, например, вече бил прочел колосалния труд на Толстой “Война и мир”.

След като се възстановява от дългото боледуване, у него се заражда страстта към пътешествията и любопитството да открива света, които няма да го напуснат до края на живота му. Когато завършва право и философия в Националния автономен университет на Мексико (UNAM), започва дипломатическата си кариера в Европа и по-конкретно в страни като Сърбия, Полша, Унгария, Русия, Чешката република, Италия, Франция и Испания. Престоят му в тези държави засилва още повече страстта му към централноевропейската литература. Пътешествията, спомените и автобиографичните записки са константа в творчеството му.

Сред творчеството му се открояват няколко тома разкази “Няма такова място” (No hay tal lugar (1967); “Ад за всички” (Infierno de todos (1971), “Климати” (Los climas (1972); “Дрънченето на една флейта” (El tañido de una flauta (1973) или “Мефистофелски валс” “Vals de Mefisto” (1989). През 1999 г. излиза “Карнавален триптих” – трилогия, съставена от три романа: “Дефиле на любовта” (El desfile del amor), “Опитомяване на божествената чапла” (Domar a la divina garza) и “Съпружески живот” (La vida conyugal). Тези три произведения представляват повратен момент в идеите на Питол в предишното му творчество – трагичното и жестокото тук се превръщат в радост и веселие. Изненадата и положителните емоции, с които са посрещнати тези произведения както от публиката, така и от критиката, помагат на Серхио Питол да утвърди окончателно литературния си език. Последната му публикувана книга “Третият персонаж” (El tercer personaje (2013), представя в кондензиран вид и под формата на есе брилянтните и впечатляващи идеи на автора. През 2005 г. е удостоен с наградата “Сервантес”.

На следващата година Серхио Питол посещава София за откриването на нашата библиотека. Името му завинаги ще остане свързано с града, така както и майсторството му ще продължава да предизвиква възхищението у всичките му читатели. Приканваме ви да си спомним за него и да му отдадем почит по най-добрия възможен начин – като прочетем творбите му. Лека ви пръст, вълшебнико от Виена.