El Instituto Cervantes utiliza cookies propias y de terceros para facilitar, mejorar y optimizar la experiencia del usuario, por motivos de seguridad, y para conocer sus hábitos de navegación. Recuerde que, al utilizar sus servicios, acepta su aviso legal y su política de cookies.

   

Blog del Instituto Cervantes de Sofía

Блог на Институт Сервантес София

Haz la maleta y ¡a leer! / Стягай багажа и ела да четем!

Las narraciones, testimonios y descripciones de viajes suponen todo un reto para los estudios de literatura. La categoría de “literatura de viajes”, que incluye crónicas, relatos ficticios, guías e incluso poesía, olvida las fronteras de género tradicionales, y sitúa a estas producciones en un lugar mal definido. A pesar de las dificultades para asignar este tipo de obras a un género u otro, lo cierto es que el motivo literario del viaje está presente en la historia de la literatura occidental desde siempre.

La Odisea, de Homero, narración del viaje a Ítaca del héroe Ulises, nos parece un buen ejemplo en este sentido. Aun así, podríamos ir un poco más atrás en el tiempo y comprobar que, ya en el Poema de Gilgamesh, considerada la obra épica más antigua conocida, uno de sus protagonistas se ve obligado a partir hacia los infiernos para recuperar un objeto del héroe. También podríamos mencionar los informes y descripciones de diferentes viajeros, como los del geógrafo latino Estrabón o del navegante Cristóbal Colón. De autor desconocido nos encontramos el medieval Códice Calixtino, una auténtica guía de viajes del siglo del siglo XII que ofrecía información muy útil a todo peregrino que se animase a empezar el Camino de Santiago.

El motivo del viaje, ya sea real o imaginario, alrededor del mundo o al pueblo vecino, se seguirá repitiendo en diferentes obras hasta nuestros días. Muchos autores consideran que el propio acto de narrar una historia posee una estructura similar a la que se da en los viajes: partida, trayecto y destino. Podríamos decir que, al leer o escuchar una narración, nuestra mente viaja acompañando a los protagonistas y que un viaje, una aventura, se construye a través de una narrativa. La literatura de viajes nos invita, por un lado, al desplazamiento y por otro, a dotar al territorio de una historia, a crear un imaginario sobre ella, permitiéndonos habitarla de maneras muy diversas.

En la biblioteca contamos con un extenso catálogo, tanto físico como electrónico, de literatura de viajes y de estudios sobre la misma. Podéis ver aquí algunos de nuestros favoritos:

Diseño sin título

Разказите, свидетелствата и описанията на пътешествия са истинско предизвикателство за литературните изследвания. Категорията “литература за пътешествия”, която включва хроники, художествени разкази, пътеводители и дори поезия, забравя границите на традиционния жанр и поставя тези произведения на грешното място. Въпреки трудностите, които срещаме, когато се опитваме да причислим този вид творби към един или друг жанр, истината е, че мотивът за пътешествията е присъствал в историята на западната литература от незапомнени времена.

Омировата “Одисея”, която разказва за пътешествието до Итака на героя Одисей, ни се струва хубав пример в тази посока. Но бихме могли да се върнем още по-назад във времето и да видим, че още в “Епоса за Гилгамеш”, считан за най-древната епична творба, известна в наши дни, един от главните герои е принуден да тръгне към ада, за да вземе един предмет на героя. Също така бихме могли да споменем записките и описанията на различни пътешественици, като римския географ Страбон или мореплавателя Христофор Колумб. А от непознат автор до нас достига средновековното произведение Códice Calixtino (Каликстински кодекс) – автентичен пътеводител от XII век, който предлага много полезна информация за всеки поклонник, решил да поеме по Пътя на Сантяго.

Campos de Níjar 1

Пътуването, било то реално или въображаемо, околосветско или до съседното село, ще продължи да се повтаря като литературен мотив в различни творби до наши дни. Много автори смятат, че самият акт на разказване на една история притежава структура, подобна на структурата на едно пътуване: тръгване, изминат път и крайна точка. Би могло да се каже, че когато четем или слушаме нечий разказ, умът ни пътува заедно с героите и че едно пътуване, едно приключение се конструира чрез повествование. Литературата за пътешествия ни приканва, от една страна, да се придвижим от едно място на друго, а от друга, да обогатим територията с история, да създадем традиции, което ни позволява да я обитаваме по много различни начини.

В нашата библиотека разполагаме с богат каталог, както на хартиен носител, така и дигитален, с литература за пътешествия и изследвания за този жанр. Тук можете да видите някои от нашите любими заглавия.

  • Twitter
  • Facebook
  • Flickr
  • Flickr
  • Correo electrónico
  • RSS
Instituto Cervantes de Sofia

Instituto Cervantes de Sofía

Света София Nº 3
1000 София

Tel.: 00359 2 810 45 00
Fax: 00353 2 980 26 28

http://sofia.cervantes.es
censof@cervantes.es bibsof@cervantes.es

Horario de Administración - Работно време на администрацията

Lunes a jueves /
Понеделник-четвъртък

09:00 - 18:00ч.

Viernes / Петък:

09:00 - 14:00 ч.

Horario de la biblioteca - Pабото време на библиотеката

Martes y viernes / Вторник и петък

13:30 - 19:00

Miércoles y jueves / Сряда и четвъртък

11:00 - 19:00

Sábado / Събота

11:00 - 14:00

Red de bibliotecas del IC en la web social

  • Blogs de la Red de Bibliotecas del Instituto Cervantes
  • Facebook de la Red de Bibliotecas del Instituto Cervantes
  • Twitter
  • Google+ de la Red de Bibliotecas del Instituto Cervantes
  • Canal YouTube de la Red de Bibliotecas del Instituto Cervantes
  • Marcadores de la RBIC en Delicious
febrero 2018
L M X J V S D
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728  
© Instituto Cervantes 1997-2024. Reservados todos los derechos. bibsof@cervantes.es