El Premio de Literatura Miguel de Cervantes es el máximo reconocimiento a la labor creadora de los escritores españoles e hispanoamericanos cuya obra enriquece de forma notable el patrimonio literario en lengua española.
Juan Goytisolo es un destacado intelectual que desde muy joven ha vivido en París y Marrakech. Cuenta con una extensa y variada obra narrativa que incluye novelas, cuentos, libros de viajes, ensayo y artículos periodísticos, siendo un crítico implacable con el mundo contemporáneo.
El jurado de este premio ha destacado de Juan Goytisolo «su capacidad indagatoria en el lenguaje”, “sus propuestas estilísticas complejas desarrolladas en diversos géneros literarios», «su voluntad de integrar a las dos orillas» «su tradición heterodoxa española» y «su apuesta permanente por el dialogo intercultural».
Sus primeras novelas pertenecen al realismo social de los años cincuenta y muestran una actitud anti burguesa. En su segunda etapa, abandona el realismo y utiliza las nuevas técnicas de la novela moderna. Su interés por el Magreb y la civilización árabe aparece en varias novelas y ensayos. En la autobiografía Coto vedado (1985) ofrece su testimonio sobre los escritores de la escuela de Barcelona.
Ha recibido distintos galardones entre los que destacan el Premio Octavio Paz en 2002, el Premio Juan Rulfo en 2004 y el Premio Nacional de las Letras Españolas en 2008.
Obras de Juan Goytisolo en la biblioteca
Литературната награда „Мигел де Сервантес“ е най-голямото признание за творчески постижения на испанските и латиноамерикански писатели, чиито творби обогатяват по забележителен начин литературното наследство на испанския език.
Хуан Гойтисоло е изтъкнат интелектуалец, живял в Париж и Маракеш още от ранна възраст. Разполага с богата и разнообразна белетристика, която включва романи, разкази, пътеписи, есета и журналистически статии. Той е непреклонен критик на съвременния свят.
Журито на наградата „Мигел де Сервантес“ го отличава заради „виртуозното му умение да владее изразните средства“ , „сложната му стилистика, използвана в различни литературни жанрове“ , „желанието му да съвместява“, неговата „еретическа испанска традиция“, и „неуморното му залагане на междукултурния диалог“.
Първите му романи принадлежат към социалния реализъм от петдесетте години и имат антибуржоазно звучене. Във втория етап на творчеството си изоставя реализма и започва да използва новите техники на съвременния роман. Интересът му към Магреба и арабската цивилизация се проявява в няколко романа и есета. В автобиографичната му творба Coto vedado (1985) ни запознава със свидетелски факти от живота на писателите от Барселонската школа.
Получава множество награди, между които премиите „Октавио Пас“ през 2002, „Хуан Рулфо“ през 2004, и „Националното отличие за испанска литература“ през 2008.