Blog del Instituto Cervantes de Sofía

Las producciones de animación española de los últimos años se han ganado un notable reconocimiento (tanto nacional como internacionalmente), y películas como Tadeo Jones, con una recaudación de 17 millones de euros, representan algunos de los títulos más taquilleros del pasado año. Sin embargo, España aún está lejos de alcanzar el éxito y la continuidad en proyectos de las grandes productoras norteamericanas. De todas formas, las películas españolas de animación, aunque no sean muy numerosas, destacan por su calidad y por la búsqueda de atraer a una gran variedad de público, y no solo a los más pequeños.

La historia de la animación en España se caracteriza por su intermitencia. A menudo se considera a Segundo de Chomón (1871-1929) como el primer creador de piezas animadas en España, pues estando en Francia, introdujo en algunas de sus películas, como La casa de los duendes o La sorti de Tante Sally, fragmentos animados. Aun así, podemos empezar a hablar propiamente de una animación española con la obra de Joaquín Xaudaró. Este dibujante, nacido en Filipinas, es conocido por películas de animación como La fórmula del Doctor Nap o Un discípulo de caco, que vieron la luz alrededor de los años 20-30

Finalizada la Guerra Civil, se crean los Estudios Animados Chamartín, en los que se realizaron una serie de cortometrajes de animación. Pero el gran éxito animado en España se lo debemos a Arturo Moreno y su Garbancito de la Mancha (1945), que cuenta la historia de un niño huérfano con la capacidad de convertirse en garbanzo y  que tiene que rescatar a sus amigos de un gigante caníbal. Garbancito fue el primer largometraje de animación a color en Europa y tuvo un gran éxito.

En las décadas siguientes, los hermanos Moro fueron los encargados de mantener la animación en España. Tuvieron mucho éxito series como Cantinflas o La familia Telerín, que durante años se encargó de mandar a los niños españoles a dormir.

Otra producción de gran éxito fue la serie animada Don Quijote de la Mancha (1979), de Cruz Delgado. La serie tuvo un gran éxito entre el público y la crítica y se llegó a transmitir en muchos lugares del mundo traducida a más de 30 idiomas.

A partir del 2000, la animación española vive un boom, con unos cinco largometrajes por año de media y numerosas series infantiles y juveniles. Algunas de ellas, como la saga de Tadeo Jones, Atrapa la bandera o El bosque animado, están en nuestra biblioteca. ¡Y recordad que no solo el público infantil puede disfrutarlas!

**********

Испанските анимационни продукции от последните години са си спечелили дължимото признание (както национално, така и международно). Филми като Tadeo Jones, с постъпления от 17 милиона евро, са някои от най-касовите заглавия за миналата година. Въпреки това обаче Испания все още е далече от успеха и постоянството на проектите на големите американски продуцентски компании. Все пак испанските анимационни филми, макар и не особено многобройни, се отличават с качеството си и със стремежа си да привлекат разнообразна публика, а не само най-малките зрители.

Историята на анимацията в Испания не се отличава с постоянство. Сегундо де Чомон (1871 – 1929) често е сочен за създателя на първите анимационни кадри в Испания. Той е живял във Франция и въвежда в някои от филмите си като La casa de los duendes или La sorti de Tante Sally анимационни фрагменти. Но можем да говорим за начало на испанската анимация с филма на Хоакин Шаударо. Роденият във Филипините художник е познат с анимационните филми La fórmula del Doctor Nap или Un discípulo de caco, които се появяват на екран през 20-те и 30-те години.

След края на Гражданската война е основано студиото за анимационни филми “Чамартин”, където са създадени поредица от анимационни късометражни продукции. Големия успех в анимационното кино обаче дължим на Артуро Морено с “Граховото зрънце от Ла Манча” (Garbancito de la Mancha (1945), който разказва историята на едно сираче, което има способността да се превръща в грахово зърно и трябва да спаси приятелите си от един гигант канибал. “Граховото зрънце” е първият пълнометражен цветен анимационен филм в Европа и жъне голям успех.

През следващите десетилетия на братята Моро се пада задачата да поддържат нивото на анимацията в Испания. Постигат голям успех със сериали като Cantinflas или La familia Telerín, които дълги години приспиваха испанските деца вечер.

Друга много успешна испанска продукция е анимационната поредица “Дон Кихот от Ла Манча” (1979) на Крус Делгадо. Поредицата е посрещната възторжено от публиката и от критиката, преведена е на над 30 езика и е излъчена в много страни по целия свят.

След 2000 г. испанската анимация изживява същински бум със средно пет пълнометражни филма на година и многобройни детски и юношески сериали. Някои от тях, като сагата Tadeo Jones, Atrapa la bandera или El bosque animado можете да намерите в нашата библиотека. И не забравяйте, че не само децата могат да се забавляват с тях!