Blog del Instituto Cervantes de Sofía

Desde el Instituto Cervantes de Sofía os queremos dar a conocer el nuevo programa cultural. Entre las muchas actividades a las que podréis asistir este otoño se encuentran las de cine y literatura. Una de ellas es La librería (2017) de Isabel Coixet, que se proyectará entre el 11 y el 24 de octubre.

Isabel Coixet (Barcelona, 1960) es una directora de cine española, galardonada en numerosas ocasiones por sus trabajos cinematográficos. Algunos de los más conocidos son Cosas que nunca te dije (1997); Mi vida sin mí (2003), Goya al Mejor guion adaptado; La vida secreta de las palabras (2005), con Goyas al Mejor guion original, Mejor director y Mejor película, y premios Ariel 2007 a Mejor película iberoamericana; Mapa de los sonidos de Tokio (2009) y Ayer no termina nunca (2013).

La librería, aclamada y premiada en varias ocasiones (Goya al Mejor guion adaptado, Mejor director y Mejor película), cuenta la historia de Florence Green y su intento por abrir una librería en un pequeño pueblo británico a finales de los años ’50. Sin embargo, no le será fácil y tendrá que lidiar con las diferentes adversidades que se le presentan.

Como ves, Isabel Coixet posee un gran repertorio de películas y desde el Instituto Cervantes de Sofía te animamos a verlas. Recuerda que en nuestra biblioteca disponemos de numerosas película, entre ellas… ¡algunas de Isabel Coixet!

¡Consulta aquí el folleto de actividades culturales del Instituto Cervantes! https://sofia.cervantes.es/imagenes/file/cultura/folletos/folleto_otono_2018_web.pdf

*******

Институт Сервантес предлага нова културна програма. Едни от есенните ни предложения, на които можете да дойдете са посветени на киното и литературата. Например „Книжарницата“ (2017) на режисьорката Исабел Койшет ще бъде представен на 11 и 24 октомври.

Исабел Койшет (Барселона, 1960) е многократно награждавана испанска кинорежисьорка. Най-известните нейни филми са Нещата, които не ти казах // Cosas que nunca te dije (1997); Животът ми без мен // Mi vida sin mí (2003) – Награда Гоя за най-добър адаптиран сценарий; Тайният живот на думите // La vida secreta de las palabras (2005) – Гоя за за най-добър филм, най-добър режисьор, оригинален сценарий, както и носител на награда Ариел 2007 за най-добър ибероамерикански филм; Карта на звуците в  Токио // Mapa de los sonidos de Tokio (2009) и Вчера никога не свършва //Ayer no termina nunca (2013).

Книжарницата, много добре приет от публиката и награждаван филм (Гоя за най-добър филм, най-добър режисьор, оригинален сценарий) разказва историята на Florence Green и опитът й да отвори книжарница в едно малко английско село в края на 50-те години на миналия век. Оказва се, че това не е лесна работа и героинята ще трябва да се изправи пред различни трудности.

Както виждате, Исабел Койшет предлага широка гама заглавия и екипът на Институт Сервантес препоръчва да ги гледате. Не забравяйте, че в нашата библиотека имаме много кино-предложения, включително и филми на Исабел Койшет.

¡Тук можете да видите културните събития на Институт Сервантес! https://sofia.cervantes.es/imagenes/file/cultura/folletos/folleto_otono_2018_web.pdf

Las producciones de animación española de los últimos años se han ganado un notable reconocimiento (tanto nacional como internacionalmente), y películas como Tadeo Jones, con una recaudación de 17 millones de euros, representan algunos de los títulos más taquilleros del pasado año. Sin embargo, España aún está lejos de alcanzar el éxito y la continuidad en proyectos de las grandes productoras norteamericanas. De todas formas, las películas españolas de animación, aunque no sean muy numerosas, destacan por su calidad y por la búsqueda de atraer a una gran variedad de público, y no solo a los más pequeños.

La historia de la animación en España se caracteriza por su intermitencia. A menudo se considera a Segundo de Chomón (1871-1929) como el primer creador de piezas animadas en España, pues estando en Francia, introdujo en algunas de sus películas, como La casa de los duendes o La sorti de Tante Sally, fragmentos animados. Aun así, podemos empezar a hablar propiamente de una animación española con la obra de Joaquín Xaudaró. Este dibujante, nacido en Filipinas, es conocido por películas de animación como La fórmula del Doctor Nap o Un discípulo de caco, que vieron la luz alrededor de los años 20-30

Finalizada la Guerra Civil, se crean los Estudios Animados Chamartín, en los que se realizaron una serie de cortometrajes de animación. Pero el gran éxito animado en España se lo debemos a Arturo Moreno y su Garbancito de la Mancha (1945), que cuenta la historia de un niño huérfano con la capacidad de convertirse en garbanzo y  que tiene que rescatar a sus amigos de un gigante caníbal. Garbancito fue el primer largometraje de animación a color en Europa y tuvo un gran éxito.

En las décadas siguientes, los hermanos Moro fueron los encargados de mantener la animación en España. Tuvieron mucho éxito series como Cantinflas o La familia Telerín, que durante años se encargó de mandar a los niños españoles a dormir.

Otra producción de gran éxito fue la serie animada Don Quijote de la Mancha (1979), de Cruz Delgado. La serie tuvo un gran éxito entre el público y la crítica y se llegó a transmitir en muchos lugares del mundo traducida a más de 30 idiomas.

A partir del 2000, la animación española vive un boom, con unos cinco largometrajes por año de media y numerosas series infantiles y juveniles. Algunas de ellas, como la saga de Tadeo Jones, Atrapa la bandera o El bosque animado, están en nuestra biblioteca. ¡Y recordad que no solo el público infantil puede disfrutarlas!

**********

Испанските анимационни продукции от последните години са си спечелили дължимото признание (както национално, така и международно). Филми като Tadeo Jones, с постъпления от 17 милиона евро, са някои от най-касовите заглавия за миналата година. Въпреки това обаче Испания все още е далече от успеха и постоянството на проектите на големите американски продуцентски компании. Все пак испанските анимационни филми, макар и не особено многобройни, се отличават с качеството си и със стремежа си да привлекат разнообразна публика, а не само най-малките зрители.

Историята на анимацията в Испания не се отличава с постоянство. Сегундо де Чомон (1871 – 1929) често е сочен за създателя на първите анимационни кадри в Испания. Той е живял във Франция и въвежда в някои от филмите си като La casa de los duendes или La sorti de Tante Sally анимационни фрагменти. Но можем да говорим за начало на испанската анимация с филма на Хоакин Шаударо. Роденият във Филипините художник е познат с анимационните филми La fórmula del Doctor Nap или Un discípulo de caco, които се появяват на екран през 20-те и 30-те години.

След края на Гражданската война е основано студиото за анимационни филми “Чамартин”, където са създадени поредица от анимационни късометражни продукции. Големия успех в анимационното кино обаче дължим на Артуро Морено с “Граховото зрънце от Ла Манча” (Garbancito de la Mancha (1945), който разказва историята на едно сираче, което има способността да се превръща в грахово зърно и трябва да спаси приятелите си от един гигант канибал. “Граховото зрънце” е първият пълнометражен цветен анимационен филм в Европа и жъне голям успех.

През следващите десетилетия на братята Моро се пада задачата да поддържат нивото на анимацията в Испания. Постигат голям успех със сериали като Cantinflas или La familia Telerín, които дълги години приспиваха испанските деца вечер.

Друга много успешна испанска продукция е анимационната поредица “Дон Кихот от Ла Манча” (1979) на Крус Делгадо. Поредицата е посрещната възторжено от публиката и от критиката, преведена е на над 30 езика и е излъчена в много страни по целия свят.

След 2000 г. испанската анимация изживява същински бум със средно пет пълнометражни филма на година и многобройни детски и юношески сериали. Някои от тях, като сагата Tadeo Jones, Atrapa la bandera или El bosque animado можете да намерите в нашата библиотека. И не забравяйте, че не само децата могат да се забавляват с тях!

Las series gozan, a día de hoy, de una gran popularidad. La omnipresencia de Internet en gran parte de los hogares y el consumo masivo de producciones en streaming han disparado el mercado de las series en los últimos años y la variedad de títulos actual no deja de aumentar. En muchos casos, el “consumo” de series, ya sea en televisión o en internet, supera al de películas, tradicionalmente más asentado. Aunque muchas veces se asocian las series a un género menor, en ocasiones esta no es la realidad, y hoy en día ya contamos con series de culto como Twin Peaks o Los Soprano.

En España, desde que en 1956 nació TVE, la producción y el consumo de series nunca ha parado de crecer. Se han tocado diferentes temáticas: Historias para no dormir, de Narciso Ibáñez Serrador; Suspiros de España, de Francisco Yagüe y Jaime de Armiñán; la recordadísima Verano Azul, de Antonio Mercero. En años más recientes han destacado títulos como Aquí no hay quien viva o Mis adorables vecinos, muy valoradas también por el público búlgaro. Además de estas comedias cotidianas, los géneros más populares hoy en día son el histórico y el policial.

En la biblioteca contamos también con unas cuantas series de producción española:

–Cuéntame. Desde que se estrenó en 2001, no ja dejado de cosechar éxitos. La serie se construye, a través de las vivencias cotidianas de la familia Alcántara, como una crónica histórica de España que se inicia en los últimos años del Franquismo. Todavía se emite, y ya están por el año 86.

–Verano Azul. Emitida por primera vez en 1981, en la serie se narran las aventuras de un grupo de amigos que pasan el verano en un pueblo de la Costa del Sol. Es considerada una producción muy rompedora, pues trataba abiertamente temas innovadores y controvertidos  para la época como el medio ambiente, la especulación inmobiliaria, el derecho a protestar, etc.

–El comisario. Serie policíaca que se emitió durante diez años a partir de 1999. La serie muestra las investigaciones policiales llevadas a cabo por los policías del distrito ficticio de San Fernando, en Madrid. Trataban temas muy actuales en la época como la trata de blancas, el racismo o la corrupción.

–Isabel. Esta producción se mantiene en la línea de la temática histórica, tiene como protagonistas a los Reyes Católicos y los distintos eventos históricos que tuvieron lugar durante su reinado.  La serie contó con una recepción muy favorable por parte del público, manteniéndose con una media de 3 millones de espectadores.

–Amar en tiempos revueltos. Siguiendo el formato clásico de las telenovelas, esta serie ambientada en la Guerra Civil y los primeros años de la dictadura se mantuvo en antena durante siete años con un capítulo diario. Contó con una gran aceptación por el público en su momento e incluso se han escrito libros inspirados en ella.

Tenemos todas estas series (y algunas más ;)). ¿Os animáis a engancharos a alguna de ellas?

**********

Днес сериалите се радват на голяма популярност. Вездесъщият интернет, който вече присъства в повечето домове, и масовото потребление на продукция от стриймимг сайтовете доведе до бум на пазара на сериали през последните години и броят на новите заглавия не спира да расте. Често “потреблението” на сериали, независимо дали се гледат по телевизията или по интернет, надминава посещаемостта на кината, която традиционно е по-устойчива величина. И макар че сериалите обикновено се причисляват към по-лекия жанр, понякога това клише не отговаря на истината и днес познаваме култови сериали като “Туин Пийкс” или “Семейство Сопрано”.

От създаването на Испанската телевизия (TVE) през 1956 г. производството и потреблението на сериали в Испания не е спирало да нараства. Темите са разнообразни, а примерите, които могат да се посочат, са много: “Истории, от които няма да заспите” (Historias para no dormir) на Нарсисо Ибанес Серадор, “Въздишки от Испания” (Suspiros de España ) на Франсиско Ягуе и Хайме де Арминян и, разбира се, незабравимия “Синьо лято” на Антонио Мерсеро. В по-нови времена се открояват заглавия като “Щурите съседи” или “Моите мили съседи”, много обичани и от българската публика. Освен сериалите от комедийно-битовия жанр на голяма популярност се радват и заглавията от историческия и криминалния жанр.

В нашата библиотека разполагаме с няколко сериала, произведени в Испания:

– “Разкажи ми” (Cuéntame). От премиерата си през 2001 г. не спира да жъне успехи. Сериалът проследява ежедневието на семейство Алкантара, като успоредно с това представлява историческа хроника на събитията в Испания от последните години на режима на Франко насам. Сериалът продължава да се излъчва и до днес и действието в последния сезон се развива през 86 година.

– “Синьо лято”. Сериалът е излъчен за пръв път през 1981 г. и разказва за приключенията на група приятели, които прекарват лятната ваканция в едно селце на южното крайбрежие. Счита се за сериал, който разчупва клишета, защото открито засяга нови за времето си и доста противоречиви теми като опазването на околната среда, спекулацията с недвижими имоти, правото на протест и др.

– “Комисарят” (El comisario). Криминален сериал, който излиза на екран през 1999 и се излъчва в продължение на 10 години. Сериалът разказва за разследвания, извършвани от полицаите от измисления район “Сан Фернандо” в Мадрид. Темите са актуални за времето си – търговията с бели робини, расизма и корупцията.

– “Исабел”. “Исабел” е продукция на историческата тематика, в която главни герои са Фернандо Арагонски и Исабел Кастилска, известни като “католическите крале”, и проследява исторически събития, състояли се по време на управлението им. Сериалът е много добре приет от публиката и през цялото време на излъчването си поддържа висока гледаемост от около 3 милиона зрители.

– “Любов в размирни времена” (Amar en tiempos revueltos). Този сериал е заснет в класическия формат на теленовелите. Действие се развива по време на Гражданската война и първите години след установяването на диктатурата на генерал Франко. Задържа се на екран цели седем години, като се излъчва по един епизод дневно. Радва се на много топъл прием от страна на публиката към онзи момент и дори са написани книги, вдъхновени от него.

При нас ще намерите всички тези сериали (и още много други :)). Елате и изберете един от тях!

Las narraciones, testimonios y descripciones de viajes suponen todo un reto para los estudios de literatura. La categoría de “literatura de viajes”, que incluye crónicas, relatos ficticios, guías e incluso poesía, olvida las fronteras de género tradicionales, y sitúa a estas producciones en un lugar mal definido. A pesar de las dificultades para asignar este tipo de obras a un género u otro, lo cierto es que el motivo literario del viaje está presente en la historia de la literatura occidental desde siempre.

La Odisea, de Homero, narración del viaje a Ítaca del héroe Ulises, nos parece un buen ejemplo en este sentido. Aun así, podríamos ir un poco más atrás en el tiempo y comprobar que, ya en el Poema de Gilgamesh, considerada la obra épica más antigua conocida, uno de sus protagonistas se ve obligado a partir hacia los infiernos para recuperar un objeto del héroe. También podríamos mencionar los informes y descripciones de diferentes viajeros, como los del geógrafo latino Estrabón o del navegante Cristóbal Colón. De autor desconocido nos encontramos el medieval Códice Calixtino, una auténtica guía de viajes del siglo del siglo XII que ofrecía información muy útil a todo peregrino que se animase a empezar el Camino de Santiago.

El motivo del viaje, ya sea real o imaginario, alrededor del mundo o al pueblo vecino, se seguirá repitiendo en diferentes obras hasta nuestros días. Muchos autores consideran que el propio acto de narrar una historia posee una estructura similar a la que se da en los viajes: partida, trayecto y destino. Podríamos decir que, al leer o escuchar una narración, nuestra mente viaja acompañando a los protagonistas y que un viaje, una aventura, se construye a través de una narrativa. La literatura de viajes nos invita, por un lado, al desplazamiento y por otro, a dotar al territorio de una historia, a crear un imaginario sobre ella, permitiéndonos habitarla de maneras muy diversas.

En la biblioteca contamos con un extenso catálogo, tanto físico como electrónico, de literatura de viajes y de estudios sobre la misma. Podéis ver aquí algunos de nuestros favoritos:

Разказите, свидетелствата и описанията на пътешествия са истинско предизвикателство за литературните изследвания. Категорията “литература за пътешествия”, която включва хроники, художествени разкази, пътеводители и дори поезия, забравя границите на традиционния жанр и поставя тези произведения на грешното място. Въпреки трудностите, които срещаме, когато се опитваме да причислим този вид творби към един или друг жанр, истината е, че мотивът за пътешествията е присъствал в историята на западната литература от незапомнени времена.

Омировата “Одисея”, която разказва за пътешествието до Итака на героя Одисей, ни се струва хубав пример в тази посока. Но бихме могли да се върнем още по-назад във времето и да видим, че още в “Епоса за Гилгамеш”, считан за най-древната епична творба, известна в наши дни, един от главните герои е принуден да тръгне към ада, за да вземе един предмет на героя. Също така бихме могли да споменем записките и описанията на различни пътешественици, като римския географ Страбон или мореплавателя Христофор Колумб. А от непознат автор до нас достига средновековното произведение Códice Calixtino (Каликстински кодекс) – автентичен пътеводител от XII век, който предлага много полезна информация за всеки поклонник, решил да поеме по Пътя на Сантяго.

Пътуването, било то реално или въображаемо, околосветско или до съседното село, ще продължи да се повтаря като литературен мотив в различни творби до наши дни. Много автори смятат, че самият акт на разказване на една история притежава структура, подобна на структурата на едно пътуване: тръгване, изминат път и крайна точка. Би могло да се каже, че когато четем или слушаме нечий разказ, умът ни пътува заедно с героите и че едно пътуване, едно приключение се конструира чрез повествование. Литературата за пътешествия ни приканва, от една страна, да се придвижим от едно място на друго, а от друга, да обогатим територията с история, да създадем традиции, което ни позволява да я обитаваме по много различни начини.

В нашата библиотека разполагаме с богат каталог, както на хартиен носител, така и дигитален, с литература за пътешествия и изследвания за този жанр. Тук можете да видите някои от нашите любими заглавия.

Hoy os queremos presentar a dos de las revistas que se han incorporado a nuestra biblioteca a lo largo de 2017; Yorokobu y El Salto. Nuestra intención con estos fichajes ha sido acercar al público búlgaro ejemplos del nuevo e insaciable periodismo que viene.

“YOROKOBU” es un término japonés que significa “estar feliz”. Es precisamente ese el objetivo de esta publicación: alegrar el día a sus lectores al tiempo que ofrecer historias interesantes. Su filosofía se basa en la certeza de que “quedan muchas cosas por hacer y todos aprendemos inspirándonos en las hazañas de otros”.

Podréis encontrar Yorokobu en nuestros estantes cada mes con sus temas principales: creatividad, innovación, cultura, pensamiento, tendencias y proyectos positivos. Os animamos a que entréis en su web y descubráis también su apuesta por el diseño gráfico: http://www.yorokobu.es/.EL SALTO es el resultado de la unión de más de 20 medios diferentes interesados en ofrecer una información al margen de las principales empresas de comunicación en España. Se trata, igualmente, de un medio financiado por sus socios, que se organizan en forma de cooperativa empresarial.

Su objetivo ha sido “crear un medio propio, con muchos más recursos y capacidad de incidencia, que contribuya a la transformación social y la creación de otros relatos sobre la realidad desde el periodismo de calidad, el análisis, la investigación y el humor”.

Cada mes, un nuevo número cargado con una visión diferente sobre la realidad en nuestra biblioteca. Para conocerlos mejor, podéis visitar su web: https://elsaltodiario.com.

¡Ven a la biblioteca y que no se te escape el tren de la colorida actualidad!

Днес искаме да ви представим две от списанията, които прибавихме към колекцията на нашата библиотека през 2017 г. – Йорокобу и Ел Салто. Желанието ни бе да осигурим достъп на българската публика до образци на новата и ненаситна за теми журналистика.

“ЙОРОКОБУ” е японска дума, която означава “да бъдеш щастлив”. Точно това е целта на това издание – да направи деня на читателите си по-ведър и радостен и в същото време да им предложи интересни истории. Философията на списанието се основава на твърдението, че “има още много неща, които трябва да се направят и всички се учим, черпейки вдъхновение от подвизите на други”.

Можете да откриете “Йорокобу” на рафтовете ни всеки месец и да се потопите в интересното му съдържание, чиито основни теми са: творчество, иновации, култура, мисъл, тенденции и позитивни проекти. Каним ви да посетите интернет страницата на списанието, за да разгледате и му графичния дизайн: http://www.yorokobu.es/.

ЕЛ САЛТО е резултат от обединението на повече от 20 различни медии, които се стремят да предложат информация, която остава встрани от заглавията на централните медии в Испания. Списанието е финансирано от съдружниците си, които са организирани във фирмен кооператив.

Целта им е да “създадат собствена медия с повече ресурси и способност за влияние, която да допринесе за социалната трансформация и за създаването на други разкази за действителността чрез качествена журналистика, анализ, разследвания и хумор.”

Всеки месец в нашата библиотека можете да намерите нов брой, носител на различна визия за действителността. За да научите повече, можете да посетите уебстраницата на изданието: https://elsaltodiario.com.

Ела в библиотеката и бъди в крак с пъстрата актуалната информация!