Clara Sánchez es una escritora española que estudió Filología Hispánica y que fue profesora de Literatura en la Universidad Nacional de Educación a Distancia. Eligió estudiar esta carrera porque tuvo la vocación de escribir desde que era niña.
Publicó sus tres primeras novelas en la editorial Destino. ”Desde el Mirador” es la primera novela que publica en Alfaguara. En 2000 recibe el premio Alfaguara de novela por “Últimas noticias del paraíso”. Colabora habitualmente en el periódico “El país” y en 2006 recibe el premio Germán Sánchez Ruipérez al mejor artículo periodístico sobre la lectura titulado «Pasión Lectora» que publicó en este periódico. En el año 2010 recibe el prestigioso Premio Nadal por “Lo que esconde tu nombre” y en el año 2013 el Premio Planeta por “El cielo ha vuelto”.
Una de las características principales de su estilo literario es la voz de la mujer. Sus personajes se mueven en espacios cercanos y están basados en personas reales del entorno de la escritora. Tiene un estilo de escritura muy limpio, claro y sin florituras. Sus novelas también están muy influenciadas por el cine. Además “Presentimientos” ha sido adaptada al cine. La escritora dijo en una entrevista que sus obras están basadas en que “No somos lo que parecemos y tratamos de descubrirlo durante toda nuestra vida”.
En Italia y Francia, sus libros se encuentran en la lista de libros más vendidos y se han traducido al francés, alemán, ruso, portugués, griego, búlgaro, etc.
Клара Санчес е испанска писателка, завършила испанска филология. Била е преподавател по литература в Universidad Nacional de Educación a Distancia. Изборът за образованието си прави, заради влечението си към писането още от детстки години.
Публикува първите си три романа в издателсво Destino. ‚,Desde el Mirador“ е първият ѝ роман, публикуван в Alfaguara. През 2000 г. е удостоена с награда Alfaguara de novela за ,,Últimas noticias del paraíso“. Редовно сътрудничи във вестник ,,Еl Pais“ и през 2006 г. получава наградата Germán Sánchez Ruipérez за най-добра статия относно четенето, озаглавена ,,Pasión Lectora“, публикувана в този вестник. През 2010 г. е отличена с престижната Premio Nadal за ,,Lo que esconde tu nombre“, а през 2013 г. – Premio Planeta за ,,El cielo ha vuelto“.
Една от основните характеристики на литературния ѝ стил е гласът на жените. Героите ѝ се развиват в познати пространства и се базират на реални хора от обкръжението ѝ. Стилът ѝ на писане е много чист, ясен и без излишни украшения. Романите ѝ са също силно повлияни от киното. Даже ,,Presentimientos“ е адаптиран за филм. Писателката заяви в интервю, че творбите ѝ са на основани на това, че ,,ние не сме такива, каквито изглеждаме и през целия си живот се опитвме да се открием“.
В Италия и Франция, книгите ѝ са в списъка на най-продаваните и са преведени на френски, немски, руски, португалски, гръцки, български и т.н.
Bibliografía / Библиография
El cielo ha vuelto (2013).
Lo que esconde tu nombre (2010).
Presentimientos (2008).
Un millón de luces (2004).
Últimas noticias del paraíso (2000).
El misterio de todos los días (1999).
Desde el mirador (1996).
El palacio varado (1993).
No es distinta la noche (1990).
Piedras preciosas (1989).
El escritor Bernardo Atxaga (Asteasu, Gipuzkoa, 1951) es una de las voces contemporáneas más originales y el escritor en lengua vasca más traducido y premiado de todos los tiempos. Licenciado en Ciencias Económicas, comenzó a escribir a los 17 años. A principios de los ochenta decidió abandonar otras actividades para dedicarse a la literatura, asumiendo el pseudónimo de Bernardo Atxaga, siendo su nombre real Joseba Irazu Garmendia.
Toda su obra ha sido escrita y publicada en euskera y ha traducido al castellano algunos de sus poemas y cuentos. Este autor se ha convertido en el máximo exponente de la narrativa en euskera y sus cuentos son una lectura imprescindible para los niños vasco hablantes.
Su primer trabajo fue publicado en una recopilación de obras de diferentes autores vascos «Hiscal Literatura-72» en 1972. Cuatro años después, se publica el libro de poemas «Ziutateak» y dos años más tarde «Etiopía”, Premio de la Crítica de Poesía. En 1985 la obra “«Bi anai”, recibe el Premio de la Crítica de Narrativa en Euskera. La consolidación como escritor le llegó con “Obabakoak”.
“El hombre solo” (1994) obtuvo el Premio Nacional de la Crítica de Narrativa en Euskera y “El hijo del acordeonista”, el Premio Grinzane Cavour, el Premio Mondello, el Premio Times Literary Supplement Translation Prize y el Premio de la Crítica en Euskera en 2003. “Siete casas en Francia” será finalista en el Independent Foreign Fiction Prize 2012 y en el Oxford Weidenfeld Translation Prize 2012.
En el apartado poético, la versión italiana de su libro “Poemas & Híbridos” obtuvo el Premio Cesare Pavese en 2003. Además es miembro de la Academia de la Lengua Vasca y autor de una veintena de obras de literatura infantil. Dos de sus novelas están traducidas al búlgaro, “El hijo del acordeonista” y “Obabakoak”.
Bernardo Atxaga vendrá a Sofía para hablar de su visión de la literatura como escritor en euskera y también de su última novela traducida, “Obabakoak”. Esta novela fue publicada en 1988 y recibió el Premio de la Crítica de Narrativa en Euskera, el Premio Nacional de Literatura de Narrativa y el Premio Euskadi de Literatura en Euskera, convocado por primera vez. Para el autor, este libro es «la respuesta a una sensación de que el mundo ha cambiado demasiado». Consiste en una serie de relatos unidos por una anécdota que cuenta las andanzas de un lagarto en los que se confunden realidad y ficción, y que se sitúan en Obaba, lugar imaginario que ya aparece en otras narraciones anteriores.
Писателят Бернардо Ачага, (Астаесу, Гипускоа) е едно от най-оригиналните съвременни пера, който пише на езика на баските и е най-превежданият и награждаван писател сред творците на този език. Завършва икономика и започва да пише на 17 години. В началото на осемдесетте години решава да остави всички други дейности и да се посвети на литературата, като приема псевдонима Бернардо Ачага, а истинското му име е Хосеба Иразу Гармендия.
Цялото си творчество пише и публикува на баски език и превежда на испански някои от стихотворенията и разказите си. Превръща се в най-отличения представител на баския повествователен жанр, а приказките му са настолното четиво на баските деца.
Първата му творба е публикувана в сборник с творби от различни баски автори „Hiscal Literatura-72″ през 1972. Четири години по-късно е публикувана стихосбирката му „Ziutateak», а две години след това „Etiopía”, която получава наградата Premio de la Crítica de Poesía. През 1985 творбата „Bi anai” е наградена с Premio de la Crítica de Narrativa en Euskera. Признанието му като писател идва с “Obabakoak”.
“El hombre solo” (1994) получава наградата Premio Nacional de la Crítica de Narrativa en Euskera и “El hijo del acordeonista” получава Premio Grinzane Cavour, Premio Mondello, Premio Times Literary Supplement Translation Prize и Premio de la Crítica en Euskera през 2003. “Siete casas en Francia” е финалистът в Independent Foreign Fiction Prize 2012 и в Oxford Weidenfeld Translation Prize 2012.
Като поет, през 2003 печели наградата Premio Cesare Pavese с италианския превод на книгата си “Poemas & Hibridos”. Също така е член на Академията на баския език и автор на десетки детски литературни творби. Два от неговите романа са преведени и на български. “Синът на акордеониста” и “Обабакоак”.
Бернардо Ачага ще посети София, за да говори за своите виждания за литературата като баски творец, а също и за последния си роман „Обабакоак”. Тази творба е публикувана през 1988 и получава Premio de la Crítica de Narrativa en Euskera, Premio Nacional de Literatura de Narrativa и Premio Euskadi de Literatura en Euskera, която се връчва за първи път. За автора тази книга е «отговор на усещането, че светът се е променил прекалено много». Тя се състои от няколко разказа, свързани помежду си от един анекдот, който ни разказва за приключенията на един гущер, като фикцията докосва реалността, а действието се развива в Обаба – измислен град, който вече присъства в предишните му творби.
El Premio de Literatura Miguel de Cervantes es el máximo reconocimiento a la labor creadora de los escritores españoles e hispanoamericanos cuya obra enriquece de forma notable el patrimonio literario en lengua española.
Juan Goytisolo es un destacado intelectual que desde muy joven ha vivido en París y Marrakech. Cuenta con una extensa y variada obra narrativa que incluye novelas, cuentos, libros de viajes, ensayo y artículos periodísticos, siendo un crítico implacable con el mundo contemporáneo.
El jurado de este premio ha destacado de Juan Goytisolo «su capacidad indagatoria en el lenguaje”, “sus propuestas estilísticas complejas desarrolladas en diversos géneros literarios», «su voluntad de integrar a las dos orillas» «su tradición heterodoxa española» y «su apuesta permanente por el dialogo intercultural».
Sus primeras novelas pertenecen al realismo social de los años cincuenta y muestran una actitud anti burguesa. En su segunda etapa, abandona el realismo y utiliza las nuevas técnicas de la novela moderna. Su interés por el Magreb y la civilización árabe aparece en varias novelas y ensayos. En la autobiografía Coto vedado (1985) ofrece su testimonio sobre los escritores de la escuela de Barcelona.
Ha recibido distintos galardones entre los que destacan el Premio Octavio Paz en 2002, el Premio Juan Rulfo en 2004 y el Premio Nacional de las Letras Españolas en 2008.
Obras de Juan Goytisolo en la biblioteca
Литературната награда „Мигел де Сервантес“ е най-голямото признание за творчески постижения на испанските и латиноамерикански писатели, чиито творби обогатяват по забележителен начин литературното наследство на испанския език.
Хуан Гойтисоло е изтъкнат интелектуалец, живял в Париж и Маракеш още от ранна възраст. Разполага с богата и разнообразна белетристика, която включва романи, разкази, пътеписи, есета и журналистически статии. Той е непреклонен критик на съвременния свят.
Журито на наградата „Мигел де Сервантес“ го отличава заради „виртуозното му умение да владее изразните средства“ , „сложната му стилистика, използвана в различни литературни жанрове“ , „желанието му да съвместява“, неговата „еретическа испанска традиция“, и „неуморното му залагане на междукултурния диалог“.
Първите му романи принадлежат към социалния реализъм от петдесетте години и имат антибуржоазно звучене. Във втория етап на творчеството си изоставя реализма и започва да използва новите техники на съвременния роман. Интересът му към Магреба и арабската цивилизация се проявява в няколко романа и есета. В автобиографичната му творба Coto vedado (1985) ни запознава със свидетелски факти от живота на писателите от Барселонската школа.
Получава множество награди, между които премиите „Октавио Пас“ през 2002, „Хуан Рулфо“ през 2004, и „Националното отличие за испанска литература“ през 2008.
La biblioteca disponde de una colección de 1089 películas de nacionalidad española e hispanoamericana. Las películas son muy útiles para mejorar la comprensión auditiva, para aprender expresiones coloquiales, para concocer los aspectos culturales de los países hispanos, etc.
Recientemente hemos añadido una etiqueta en la caja de los DVDs que indica el idioma de los subtítulos y un icono característico que representa el género cinematográfico.
En todo caso, siempre puedes elegir las películas a través del catálogo. El listado de películas se obtiene realizando una búsqueda con «dvd 791«. También puedes buscar el idioma de los subtítulo «búlgaro», «español», «inglés»… Y si te interesa un género cinematográfico, puedes buscar con la palabra clave «comedia», «tragedia» o cualquier otra del listado en el campo «Materia» en Búsqueda avanzada.
Библиотеката разполага с колекция от 1089 испански и латиноамерикански филми, които са много полезни за осъвършенстването на умения за слушане с разбиране, за научаването на разговорни изрази, за опознаването на културния облик на испаноезичните страни, и т.н.
Скоро добавихме и етикет в кутийката на DVD дисковете, който посочва езика на субтитрите и иконка, която представя кино жанра.
Освен това, винаги можете да изберете филми и чрез каталога. Падащото меню за филми се открива като в търсачката се изписва „dvd 791”. Възможно е и търсене по езика на субтритрите, като напишете „búlgaro”, „español“, „inglés“… А ако Ви интересува кино жанрът, можете да потърсите с ключова дума «comedia», «tragedia», или какъвто и да е друг от списъка в полето «Materia» в Búsqueda avanzada.
El jurado le ha otorgado este premio por su «renovación de la novela policiaca española, aportando una perspectiva femenina y feminista».
Alicia Giménez Bartlett (Almansa, Albacete, 1951) es doctora en Literatura Española por la universidad de Barcelona, ciudad en la que reside desde 1975. Su primera novela Exit aparece en 1984. En 1997 obtuvo el Premio Femenino Singular de la editorial Lumen con la novela Una habitación ajena que recrea las tensiones entre la escritora lesbiana Virginia Woolf y su criada Nelly.
En los años noventa inicia una serie de novelas policiacas con la inspectora de policía Petra Delicado como protagonista. Esta serie de novelas le ha reportado diversos galardones, como el Premio Raymond Chandler en 2008 y está cosechando notables éxitos en Alemania, Francia, Estados Unidos e Italia. En 1999 las aventuras de Petra Delicado dieron vida a una serie televisiva protagonizada por Ana Belén y Santiago Segura.
En 2011 obtuvo el Premio Nadal por su obra Donde nadie te encuentre, una novela histórica basada en la vida de un personaje real, la guerrillera hermafrodita del maquis Teresa Plá Meseguer, que fue capturada en 1960 y que estuvo encarcelada durante varios años.
Tres de sus novelas han sido traducidas al búlgaro: Muertos de papel, Día de perros y Donde nadie te encuentre. En nuestra biblioteca puedes encontrar las siguientes obras:
Журито й връчва отличието за осъвременяването на испанския криминален роман, на който придава един женски и феминистки аспект.
Алисия Хименес Барлет, е родена през 1951 г. в Алманса, Албасете, доктор по испанска литература в Университета в Барселона, град, в който живее от 1975 година. Първият й роман Exit се появява на бял свят през 1984 г. През 1997 г. печели наградата „Лумен“ за жени автори с романа Una habitación ajena, който пресъздава враждебността между хомосексуалната писателка Виржиния Улф и нейната слугиня Нели.
През 90-те години пише серия от криминални романи, с главна героиня Петра Деликадо, полицейска инспекторка. Тези романи й носят различни отличия, като Наградата «Раймонд Шандлър» през 2008 г., Работата й жъне забележителни успехи в Германия, Франция, Съединените Щати и Италия. През 1999 г. приключенията на Петра Деликато се пренасят в телевизионен сериал, в който главните роли са поверени на Ана Белен и Сантяго Сегура.
През 2011 г. получава литературната награда «Надал» с произведението „Където никой няма да те намери“, исторически роман, по истинската история на партизанката и бунтовничка – Тереса Пла Месегер, заловена през 1960 г. и вкарана в затвора, където остава в продължение на двадесет години.
Три от романите й са преведени на български: „Хартиени мъртъвци“, „Кучешки дни“ и „Където никой няма да те намери“. В нашата библиотека можете да откриете следните творби: