Blog del Instituto Cervantes de Sofía

El día 20 de marzo de 2015, Sofi Danon, la presidenta del club ladino en Sofía nos visita en el Espacio Cervantes para hablar sobre la riqueza del legado sefardí en Bulgaria dentro del ciclo de conferencias Tertulias en español. En Internet hay una página web con información muy interesante sobre este tema que queremos compartir con vosotros en este blog.

La web eSefarad fue creada en Buenos Aires por Liliana y Marcelo Benveniste en 2008 y contiene noticias relacionadas con la cultura sefardí en todo el mundo. Las noticias, que se actualizan cada semana, están organizadas por categorías. También se puede consultar el archivo de las publicaciones anteriores o realizar búsquedas con palabras clave, lo cuál es muy útil para encontrar noticias sobre los sefardíes de Bulgaria. Así, hemos encontrado artículos sobre la película «Bulgarian rhapsody», el Club de ladino, publicaciones, eventos, etc. Además, se aceptan colaboraciones en la página web.

На 20 Март 2015, Sofi Danon, председател на Клуб по ладински в София ще ни посети в Espacio Cervantes, за да говори за богатството на сефарадското наследство в България в рамките на цикъла от лекции Tertulias en español. В интернет има уеб страница с много интересна информация по тази тема, която бихме искали да споделим с вас в този блог.

Уеб порталът eSefarad е създаден в Buenos Aires от Liliana и Marcelo Benveniste през 2008 г. и съдържа новини, свързани със сефарадска култура по света. Новините, които се актуализират всяка седмица, са организирани по категории. Може също да се провери архива с предишни публикации или да се търси с помощта на ключови думи, което е много полезно, за намирането на новини за сефаради от България. По този начин открихме статии за филма «Българска рапсодия», Клуб по ладински, публикации, събития и т.н. Също така, са отворени към сътрудничество по статиите в сайта.

La Biblioteca del Instituto Cervantes de Sofía le invita a participar en el Club Virtual de Lectura, un espacio en la web donde,  mediante una plataforma de lectura social, podrá compartir opiniones y debatir sobre obras destacadas de la literatura española e hispanoamericana con otros usuarios de bibliotecas del Instituto Cervantes de todo el mundo.

Los títulos están disponibles en nuestra Biblioteca Electrónica y las fechas de debate son las siguientes:

• 2-13 de marzo de 2105             El cartero de Neruda / Antonio Skármeta
• 16-27 de marzo de 2015            Los girasoles ciegos / Alberto Méndez
• 7-17 de abril de 2015                El perseguidor / Julio Cortázar
• 20-30 de abril de 2015              La tregua / Mario Benedetti
• 4-15 de mayo de 2015              El misterio de la cripta embrujada / Eduardo Mendoza
• 18-29 de mayo de 2015             Los jefes / Mario Vargas Llosa

Para formar parte del Club Virtual de Lectura es imprescindible:

• Tener vigente el carné de socio de biblioteca del Instituto Cervantes
• Dominio de español en expresión escrita.

Si cumple estas condiciones y desea participar, consulte la normativa y regístrese en la plataforma de lectura del 1 al 15 de febrero de 2015:

Acceso a la plataforma de lectura

Para cualquier problema, diríjase a: club.virtual.lectura@cervantes.es

Библиотеката на Институт Сервантес-София Ви кани да участвате във Виртуалния читателски клуб – място в уеб пространството, където чрез платформата за социално четене може да споделяте мнения и да дискутирате върху именити произведения от испанската и испаноамериканската литература с други читатели от библиотеките на Институт Сервантес по целия свят.

Произведенията са достъпни в нашата Електронна библиотека и датите за дебати са следните:

• 2-13.03.2015                El cartero de Neruda / Antonio Skármeta
• 16-27.03.2015               Los girasoles ciegos / Alberto Méndez
• 7-17.04.2015                El perseguidor / Julio Cortázar
• 20-30.04.2015               La tregua / Mario Benedetti
• 4-15.05.2015                El misterio de la cripta embrujada / Eduardo Mendoza
• 18-29.05.2015               Los jefes / Mario Vargas Llosa

За да бъдете част от Виртуалния читателски клуб е необходимо:

• Да имате валидна читателска карта от библиотека на Институт Сервантес
• Да имате много добро писмено ниво на владеене на испански език.

В случай, че отговаряте на условията и желаете да участвате, запознайте се с нормативата и се регистрирайте в читателската платформа от 1 до 15 февруари 2015:

Достъп до читателската платформа

В случай на необходимост от повече информация може да се обръщате към: club.virtual.lectura@cervantes.es

El escritor Bernardo Atxaga (Asteasu, Gipuzkoa, 1951) es una de las voces contemporáneas más originales y el escritor en lengua vasca más traducido y premiado de todos los tiempos. Licenciado en Ciencias Económicas, comenzó a escribir a los 17 años. A principios de los ochenta decidió abandonar otras actividades para dedicarse a la literatura, asumiendo el pseudónimo de Bernardo Atxaga, siendo su nombre real Joseba Irazu Garmendia.

Toda su obra ha sido escrita y publicada en euskera y ha traducido al castellano algunos de sus poemas y cuentos. Este autor se ha convertido en el máximo exponente de la narrativa en euskera y sus cuentos son una lectura imprescindible para los niños vasco hablantes.

Su primer trabajo fue publicado en una recopilación de obras de diferentes autores vascos «Hiscal Literatura-72» en 1972. Cuatro años después, se publica el libro de poemas «Ziutateak» y dos años más tarde «Etiopía”, Premio de la Crítica de Poesía. En 1985 la obra “«Bi anai”, recibe el Premio de la Crítica de Narrativa en Euskera. La consolidación como escritor le llegó con “Obabakoak”.

“El hombre solo” (1994) obtuvo el Premio Nacional de la Crítica de Narrativa en Euskera y “El hijo del acordeonista”, el Premio Grinzane Cavour, el Premio Mondello, el Premio Times Literary Supplement Translation Prize y el Premio de la Crítica en Euskera en 2003. “Siete casas en Francia” será finalista en el Independent Foreign Fiction Prize 2012 y en el Oxford Weidenfeld Translation Prize 2012.

En el apartado poético, la versión italiana de su libro “Poemas & Híbridos” obtuvo el Premio Cesare Pavese en 2003. Además es miembro de la Academia de la Lengua Vasca y autor de una veintena de obras de literatura infantil. Dos de sus novelas están traducidas al búlgaro, “El hijo del acordeonista” y “Obabakoak”.

Bernardo Atxaga vendrá a Sofía para hablar de su visión de la literatura como escritor en euskera y también de su última novela traducida, “Obabakoak”. Esta novela fue publicada en 1988 y recibió el Premio de la Crítica de Narrativa en Euskera, el Premio Nacional de Literatura de Narrativa y el Premio Euskadi de Literatura en Euskera, convocado por primera vez. Para el autor, este libro es «la respuesta a una sensación de que el mundo ha cambiado demasiado». Consiste en una serie de relatos unidos por una anécdota que cuenta las andanzas de un lagarto en los que se confunden realidad y ficción, y que se sitúan en Obaba, lugar imaginario que ya aparece en otras narraciones anteriores.

Писателят Бернардо Ачага, (Астаесу, Гипускоа) е едно от най-оригиналните съвременни пера, който пише на езика на баските и е най-превежданият и награждаван писател сред творците на този език. Завършва икономика и започва да пише на 17 години. В началото на осемдесетте години решава да остави всички други дейности и да се посвети на литературата, като приема псевдонима Бернардо Ачага, а истинското му име е Хосеба Иразу Гармендия.

Цялото си творчество пише и публикува на баски език и превежда на испански някои от стихотворенията и разказите си. Превръща се в най-отличения представител на баския повествователен жанр, а приказките му са настолното четиво на баските деца.

Първата му творба е публикувана в сборник с творби от различни баски автори „Hiscal Literatura-72″ през 1972. Четири години по-късно е публикувана стихосбирката му „Ziutateak», а две години след това „Etiopía”, която получава наградата Premio de la Crítica de Poesía. През 1985 творбата „Bi anai” е наградена с Premio de la Crítica de Narrativa en Euskera. Признанието му като писател идва с “Obabakoak”.

“El hombre solo” (1994) получава наградата Premio Nacional de la Crítica de Narrativa en Euskera и “El hijo del acordeonista” получава Premio Grinzane Cavour, Premio Mondello, Premio Times Literary Supplement Translation Prize и Premio de la Crítica en Euskera през 2003. “Siete casas en Francia” е финалистът в Independent Foreign Fiction Prize 2012 и в Oxford Weidenfeld Translation Prize 2012.

Като поет, през 2003 печели наградата Premio Cesare Pavese с италианския превод на книгата си “Poemas & Hibridos”. Също така е член на Академията на баския език и автор на десетки детски литературни творби. Два от неговите романа са преведени и на български. “Синът на акордеониста” и “Обабакоак”.

Бернардо Ачага ще посети София, за да говори за своите виждания за литературата като баски творец, а също и за последния си роман „Обабакоак”. Тази творба е публикувана през 1988 и получава Premio de la Crítica de Narrativa en Euskera, Premio Nacional de Literatura de Narrativa и Premio Euskadi de Literatura en Euskera, която се връчва за първи път. За автора тази книга е «отговор на усещането, че светът се е променил прекалено много». Тя се състои от няколко разказа, свързани помежду си от един анекдот, който ни разказва за приключенията на един гущер, като фикцията докосва реалността, а действието се развива в Обаба – измислен град, който вече присъства в предишните му творби.

El Instituto Cervantes de Sofía participa en el Festival de Cine MENAR de Sofía con la proyección de la película «El rayo» el lunes 19 de enero de 2015  a las 19.30. Esta película narra el viaje de vuelta a casa de Hassan, un inmigrante marroquí que decide volver a Marruecos como consecuencia de la crisis económica que sufre España.

La inmigración marroquí en España está presente desde hace siglos y ha sido la comunidad extranjera con más miembros hasta 2007. La cercanía geográfica y la diferencia entre la renta per cápita de los dos países hace que esta migración sea una de las más importantes.

La crisis económica incidió sobre el mercado del empleo de manera acusada a partir del año 2008 en España con la consiguiente disminución de la llegada de inmigrantes. Aunque no se produjo inicialmente un movimiento sustancial de retorno a Marruecos, en los últimos años se ha convertido en el país con el mayor número de bajas en números absolutos.

Si te interesa, puedes encontrar más información en la Revista internacional de estudios migratorios y en la Revista de estudios internacionales mediterráneos.

Институтът Сервантес участва в Sofia MENAR Film Festival с прожекцията на филма «Пътят на Хасан» в понеделник, 19 Януари, 2015 от 19.30 ч. Този филм проследява пътуването на Хасан обратно към дома, марокански имигрант, който решава да се завърне в Мароко, в резултат на икономическата криза в Испания.

Мароканската имиграцията в Испания присъства в продължение на векове и е чуждестранната общност с най-много членове до 2007. Географската близост и разликата между доходите на глава от населението от двете страни прави тази миграция едина от най-важните.

Икономическата криза започнала върху пазара на труда се усети истински от началото на 2008 г. в Испания с последващо намаляване на притока на имигранти. Въпреки, че първоначално не се е получило някакво съществено движение обратно към Мароко, през последните години, той се превърна в страната с най-голям брой напуснали като абсолютна стойност.

Ако проявявате интерес, можете да намерите повече информация в Revista internacional de estudios migratorios и в Revista de estudios internacionales mediterráneos.

El Premio de Literatura Miguel de Cervantes es el máximo reconocimiento a la labor creadora de los escritores españoles e hispanoamericanos cuya obra enriquece de forma notable el patrimonio literario en lengua española.

Juan Goytisolo es un destacado intelectual que desde muy joven ha vivido en París y Marrakech. Cuenta con una extensa y variada obra narrativa que incluye novelas, cuentos, libros de viajes, ensayo y artículos periodísticos, siendo un crítico implacable con el mundo contemporáneo.

El jurado de este premio ha destacado de Juan Goytisolo «su capacidad indagatoria en el lenguaje”, “sus propuestas estilísticas complejas desarrolladas en diversos géneros literarios», «su voluntad de integrar a las dos orillas» «su tradición heterodoxa española» y «su apuesta permanente por el dialogo intercultural».

Sus primeras novelas pertenecen al realismo social de los años cincuenta y muestran una actitud anti burguesa. En su segunda etapa, abandona el realismo y utiliza las nuevas técnicas de la novela moderna. Su interés por el Magreb y la civilización árabe aparece en varias novelas y ensayos. En la autobiografía Coto vedado (1985) ofrece su testimonio sobre los escritores de la escuela de Barcelona.

Ha recibido distintos galardones entre los que destacan el Premio Octavio Paz en 2002, el Premio Juan Rulfo en 2004 y el Premio Nacional de las Letras Españolas en 2008.

Obras de Juan Goytisolo en la biblioteca

Литературната награда „Мигел де Сервантес“ е най-голямото признание за творчески постижения на испанските и латиноамерикански писатели, чиито творби обогатяват по забележителен начин литературното наследство на испанския език.

Хуан Гойтисоло е изтъкнат интелектуалец, живял в Париж и Маракеш още от ранна възраст. Разполага с богата и разнообразна белетристика, която включва романи, разкази, пътеписи, есета и журналистически статии. Той е непреклонен критик на съвременния свят.

Журито на наградата „Мигел де Сервантес“ го отличава заради „виртуозното му умение да владее изразните средства“ , „сложната му стилистика, използвана в различни литературни жанрове“ , „желанието му да съвместява“, неговата „еретическа испанска традиция“, и „неуморното му залагане на междукултурния диалог“.

Първите му романи принадлежат към социалния реализъм от петдесетте години и имат антибуржоазно звучене. Във втория етап на творчеството си изоставя реализма и започва да използва новите техники на съвременния роман. Интересът му към Магреба и арабската цивилизация се проявява в няколко романа и есета. В автобиографичната му творба Coto vedado (1985) ни запознава със свидетелски факти от живота на писателите от Барселонската школа.

Получава множество награди, между които премиите „Октавио Пас“ през 2002, „Хуан Рулфо“ през 2004, и „Националното отличие за испанска литература“ през 2008.

Творби на Гойтисоло в библиотеката